Едно откровено интервю със Стойка от Big Brother

Коледа и Нова година Стойка ще прекара със своя приятел Мариан, с когото са от пет години заедно. Ще се събират първо в неговото, а после и в нейното семейство. Ето какво каза още участничката в Биг Брадър пред Dnes.bg

 

Как се чувстваш извън Къщата?

Не на себе си. Всичко ми е странно и различно. Радвам се, че вчера се прибрах у дома и всичко бе украсено коледно. Странното е, че домът ми се стори твърде малък, тъй като Къщата е огромна. Може би ще се адаптирам още няколко дни. Сутринта проведох два много важни за мен разговора с хора, които много уважавам и обичам. За мен бе важно да разбера, че не са изтрили телефонния ми номер и ще продължат да работят с мен. Това осмисли днешния ми ден. Иначе това издание ми бе много трудно. В първото си участие бях на 25 години – възраст, на която човек лесно приема промените в живота си. Тогава мога да кажа, че не съм имала особени критерии какъв да бъде животът ми и какво искам да правя, какви хора в живота ми могат да ми помогнат да осъзнавам нови неща, да преоткривам. Нямах път, така е много лесно. Седиш и си говориш за днес – ще пия кафе, ще измия чиниите, ще сготвя свинско с картофи... Не че е лошо, но няма друго. Няма я живинката, която ти казва, че в този живот искаш да направиш нещо и да преминеш през някакви препятствия. И когато влязох сега, открих, че всъщност бяха малко хората, които изобщо мислиха за тези неща. Съквартирантите си говориха: Днес ще ядем свинско с картофи и това беше целият им живот. Затова ми беше много трудно в Къщата. От една страна, исках да се адаптирам в ситуацията и си казвах: "Добре, поставена съм тук и мога да вляза в нея", но цялото ми същество се противеше. Като минаха ден, два, три..., имаш чувството, че ще гръмнеш.

 

 

Затова ли се случиха и конфликтите с някои хора?

Конфликтите се случиха, защото в началото на престоя ни, когато все още бяхме в добри отношения с „хорото“, те те разпитват – какво правиш в живота, имаш ли си приятел, и как е...Трудно ги разбираш, но проявяваш търпение и отговаряш честно. В следващия момент почваш да чуваш коментари за себе си, които се носят в пространството. Преглъщаш един-два пъти, но след това приключваш. Разбираш, че срещу себе си имаш едни хора, които не само са елементарни, абсолютно ограничени във всяко едно отношение, а демонстрират самочувствие, все едно са най-големият фактор, най-големите звезди в България. Хора, които освен да правят свинско с картофи, не могат нищо друго. В един момент никой нищо не им казва. И се получава така, че хора, които са постигнали повече в живота – мълчим и ги гледаме, а се чува само думата на три луди жени, които влизат в разговорите на всички.

 

А кое най-много ти допадна в този престой?

Имаше няколко забавни мисии - една вечер, в която Миро беше жаба. И понеже в тези две седмици не знаеш къде се намираш, това ми се стори много силно.

 

Как се промени живота ти след първия Биг Брадър?

Радвам се, че участвах в това предаване преди толкова години, защото това, което стана, бе да се върна в България. По това време аз живеех в Италия и участието ми в това предаване и ангажиментите, които имах, свързани с участието ми, ме накараха да остана тук. Случайно стана преоткриването ми с актьорството. Преди това не съм имала интерес към театъра. На шега един приятел ми каза, че ме е гледал и че ставам за актриса. Нямах самочувствие. Мислих, че хората, които кандидатстват актьорско майсторство, са умни хора, начетени, които имат аналитично мислене и могат да анализират свръх трудни текстове. Казах му, че не мога да се явя, защото нямам такива качества. А той ми каза, че са глупости нещата, които си мисля. На шега подготвих текст, явих се и ме приеха. И открих нов свят. Най-малкото защото се срещаш с велики хора, направили нещо изключително, достойни за България. Тръгваш по техния път. Мечтая да стигна на половината на техния.

 

Кой е преподавателят, който най-много те е вдъхновил?

Режисьорът Възкресия Вихърова. Тя е моят идол. Енциклопедия – всеки път, като говоря с нея, се чувствам като Вяра, Надежда и Любов. Мечтая за дните, в които ще я видя. Идол ми е в правенето на театър. Тя е будител. Тя трябва да бъде известна, а не хора като тризначките или Пацо.

 

Той също иска да участва в киното и театъра.

Разбрах, това е толкова нелепо. Такъв тип изказвания омаловажават къртовския труд, който полага всеки актьор да изгради ролята си в едно представление.

 

Извън предаването...

Продължавам да се занимавам с театър. Януари ми предстои „Кървава сватба“ на Лорка. Ще се играе в Институт "Сервантес". Предстоят ми и нови проекти, свързани с детско представление, което показва деца в неравностойно положение. Спектакълът показва какъв е светът на децата с двигателни увреждания. Искаме да разкрием на нашите деца, които виждаме всеки ден в училище, как живеят техните връстници, които не прекрачват лесно прага на училище, но също имат сърце, душа и са част от нашето общество. Правим го чрез едно увлекателно представление. Идеята за този спектакъл дойде, след като бях в Армения и участвах в един проект за работа с деца с ментални увреждания. Казва се „Открий ме“. То е направено от български и арменски артисти и бе много добре прието. Играли сме го и тук. Идеята е да го играем в училищата безплатно. Трябва да приемем в обществото различните. Ако може да се каже, че в Къщата съм била различна, защото съм имала различен начин на живот, видяхме, че у нас такава толерантност не съществува.

 

Освен за театър замисляш ли се да участваш и в кино проекти?

Искам, разбира се. В момента уча магистратура "Кино и тв режисура" и се надявам да се занимавам и с това, защото е моя професия. Не защото искам да съм на екран, а защото искам да уча и владея тази професия. Искам един ден да си кажа сама на себе си, че имам познанията и се чувствам сигурна в нея.

 

Всъщност това не е ли занаят?

Именно занаят. Това казва и Възкресия: „Уча ви на прост занаят“. Точно това най-много ми харесва. Има такива детайли, които могат много да ти помогнат, за да направиш цялостен персонаж и тя тези познания ги има.

Автор: Ралица Солакова