Тризначките излязоха от Къщата. И докато ни обясняват емоциите си, някак естествено си довършват изреченията. Иначе са различни - Любов участва в предаването, за да провокира, Надежда да се забавлява, а Вяра сподели пред Dnes.bg, че е дошла да краси.
Това е участието ви в трети реалити формат. Кое беше най-трудното?
Надежда: Определено последният ни дойде в повече. От гледна точка дори и на смях. Осъзнахме, че е 2012 г., а не 2006 г., защото някои от съквартирантите са си останали същите като преди шест години. Дошли са само за голямата награда.
Не отидохте ли и вие за това?
Надежда: Аз отидох да се забавлявам.
Любов: Поведението ми в Къщата бе като театър и кино, събрани в едно. Извън предаването изобщо не съм такава. Исках да изкарам емоциите, които тези хора таяха в Къщата. Голяма злоба има там. Те са разочаровани, че вместо тях, ние сме били сред ВИП-овете. Те казаха, че било мазно от страна на продуцентите да ни съберат с тях. Исках да покажа на зрителите какви са участниците в Big Brother - готови да премажат някого, за да спечелят.
Надежда: Борислав е такъв. Дори ми беше трудно да запомня името му. А той каза: „Не е важното как ще спечелиш, важното е да го направиш!“. Като го чух, реших да си ходя. Натиснах изповедалнята, но Big Brother ни каза, че трябва да ни изгони публиката. Тогава си казахме: Стоп, имаме си хонорар, все едно сме на работа, затова трябва да изтърпим. Но първото участие ни беше интересно.
Вяра: А що се отнася до VIP Brother, там имаше хора, от които има какво да научиш. Дори ни казаха, като излезем, че трябва да си помагаме. Отношението е съвсем различно. Имат благ тон, а са ВИП-ове, докато тук отношението е ужасно. И как изобщо човек на 30 години говори и си мисли, че сегашното издание било по-интересно от ВИП. Има хора, които постоянно искат да са в чужд образ.
Надежда: А най-тъжното е, че те действително са такива и си вярват. Питаха ни – колко им е хонорарът на участниците във ВИП Брадър. Все едно ние даваме парите. А ние бяхме там и - не че съм скромна, но си мисля, че в това издание пак ние щяхме да спечелим, но щяха да ни обявят за втори „Здравко и Христина“. Освен това във ВИП Брадър ние получихме доста тлъст хонорар. Свършихме си работата идеално и сме тук.
Любов: Знаете ли как се чувствам – все едно съм победила и в Big и VIP Brother едновременно. Пожелавам на следващия победител да е щастлив. Аз знам какво е, нека и той разбере.
Надежда: Но пак няма да има същите дивиденти като нас. Ние трите не сме спечелили заради всичко, а заради излъчване и чар.
Любов: Един непознат ни каза, че е давал 30 хиляди лева в SMS-и, защото знаел, че имаме нужда от тези пари.
Вяра: Любов, признай, защо спечелихме Big Brother през 2006 г. - защото никой не посмя да повярва, че сме три. А защо според вас сегашният вот бе така отрицателен?
Надежда: А, той е бил положителен, а те са го изкарали така. Нашите продуценти през 2006 г. ги издигахме в култ, че са ни открили, считахме ги за богове.
Вяра: Ние искаме да покажем, че не целим да сме на всяка цена в медийното пространство. Многократно сме отказвали участия в предавания. Като нямаме какво да кажем, не ходим. Защо да се натрапваме, като нямаме талант. А нямате ли талант?
Любов: Нашият талант всъщност е наистина шоу – театър и кино. Чувстваме се като в сериал. Искаме да участваме в реклами, в телевизията. В личния ни профил толкова много хора ни поздравяват. И в страницата на Big Brother пише: Стига сте лъгали хората, няма такива проценти, кажете си истината, това шоу няма да е същото без трите.
Надежда: А ние наистина искахме да излезем. Това се видя по реакцията ни при Ники Кънчев.
Вяра: Лошото е, че само двама съквартиранти искаха да излезем. А нали под внимание се взима уж какви са отношенията в Къщата. Някъде има нещо нередно. Между другото това лято съвсем случайно видяхме Ники Кънчев на морето и той ни спря: „Хей, момичета, какво правите, как сте?“ Ако ние не се забелязвахме, как щеше да ни поздрави този човек?
Помните ли какъв беше животът ви преди първия Биг Брадър?
Надежда: Ние бяхме ужасно малки и беше трудно. Не вярвахме, че хората таят задни мисли.
Вяра: Бяхме съсредоточени в семейството.
Допълвате ли се винаги така? Сякаш едната започва изречението, а друга от вас го довършва.
Любов: Дадената обстановка ни сближава още повече.
А в живота как е – заедно ли ходите по партита, заедно ли живеете?
Любов: Гледаме да живеем екологично и ползваме една кола.
Вяра: Но когато една от нас е с приятеля си...
Надежда: Примерно, ако излизам на вечеря с моя приятел, естествено не ги взимам с мен.
Тройно по-трудно ли си намирате партньор, когато сте три?
Вяра: По-трудно е, защото медийният ни образ е такъв, че сме глупави.
Надежда: Хората страдат от предразсъдъци. Но има и мъже, които знаят какви сме и са наясно, че като човек си пусне телевизора, трябва да се забавлява.
Любов: Но и ние казваме на драгия зрител, че това е работа. Оттук насетне ние заключваме вратата на Big Brother и край. Животът е различен.
Вяра: Няма нужда да поясняваме личния си живот. Ние сме отишли да забавляваме зрителя, а всички искат да знаят какъв си – какво работиш сега. Това си е мой проблем - какво имам и какво нямам.
Надежда: Във всекидневието, когато не сме на екран, сме като всички нормални хора – плащаме сметки. Имаме си проблеми, задачи, работим. Справяме се в живота. Предразсъдъците се увеличиха и с момента, в който говорихте за Левски.
Надежда: Това е провокация на Big Brother. Защо пък ние трябва да учим Лестър кой е този герой.
Любов: Аз лично щях да му обясня кой е Васил Левски, но не разбрах за какво става на въпрос.
Вяра: Въпросът беше: „Кой е Левски?“. Ако беше зададен правилно: "Кой е Васил Левски?", това вече е различно. Полудявам! Как може да ни кажат, че не знаем кой е Левски. Ние знаем историята си.
Надежда: Видяхме, че загрубява играта и затова в изповедалнята казахме: Ако печеля, печели целият народ...
Любов: Аз казах на Надежда да им кажем, но после решихме, че е по-добре да ни изгонят. Стига повече.
Вяра: Не ние, македонците са объркани. Ние дори им го казахме. Цеце пък отговори: „Супер, крайно време е да се обединяваме“.
Любов: Ако се съберем Македония, Хърватска, Сърбия – ще станем толкова силни.
Вяра: Както вика Лестър - „Ке биде супер!“