Ролите му в киното и театъра хич не са малко. Затова пък почти винаги играе „лошото момче“. Професията Асен Блатечки е учил от най-добрите преподаватели. Според него това са Стефан Данаилов, Илия Добрев и Ивайло Христов. Трудно може да се сети за по-добра комбинация. Романтичен бе в „Мила от Марс“ на Зорница София. По-късно и в сериала “Стъклен дом” образът му придоби някак чувствителен оттенък. Отново в ролята на романтик ще го видим и в новия български филм “Пъзел”. Това е пълнометражният дебют на Иво Стайков, който тръгва от 5 октомври по кината.
Ти си един от късметлиите, които често гледаме на малкия и големия екран. По какъв критерий избираш проектите, в които да участваш?
Критерият е различен, но що се отнася до киното за мен най-важен е сценарият и ролята, която трябва да изиграя.
В момента по кината има два български филма с твое участие – единият е романтичната драма "Пъзел", а вторият е гангстерската комедия "Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела". Какъв тип кино харесваш?
Комерсиално и не влагам мръсен смисъл в тази дума. Когато един филм се гледа, значи е направен както трябва. Не харесвам киното, което се прави за чичо, стринка и мама или пък другото условие - задължително да бъдем странни и да не ни разбират. Харесвам киното, което се гледа.
То има и разлика между комерсиално и меркантилно...
Определено, Линч и Тарантино са все комерсиални.
На екрана по-често играеш “лошото момче”. Защо все те избират за подобни роли?
В България това е сложен въпрос. В киното ни липсва едно важно звено, което се нарича агент или мениджър. Тук, ако някой има агент, то той се грижи за условията, при които се сключва договорът, а не за кариерата на самия актьор. А мениджър у нас въобще не съществува. Така че всеки актьор трябва сам да се грижи за кариерата си и за това как ще се развива в професията.
За съжаление, това се оказва много трудно, защото тук нямаме голям избор. Например аз нямам 10 наредени сценария, от които да подбера един. В момента най-много да имам шанс да си избера от два по-добрия. Много е гадно в тази професия хората да започнат да те разпознават само като един типаж. Опитвам се да избягам от това. Освен български има примери и в световното кино, където талантливи актьори не могат да се разминат с вече създалия си имидж на “лошия” или “добрия”. Така че сами трябва да се грижим за амплоато си и аз наистина се опитвам да успявам.
Коя роля предпочиташ - тази на лошото момче или на романтика?
Определено “лошото момче”. По принцип ролите на лошите са по-интересни за игра. Обикновено са и по-сложни. Имат повече обрати. Самите образи са заети доста с вътрешните си конлфикти.
В “Стъклен дом” героят ти бе едновременно лош и романтичен. Това май е най-добрата комбинация. Но ето че и в сериала, и в игралния “Пъзел” двете ти екранни партньорки са манекенки - Диляна Попова и Станимира Колева. Свършиха ли се актрисите?
Това, което ще кажа, не се отнася за всички колеги, но все още актьорите в България не се грижат за телата си. Чистоплътността към професията се отнася до голяма степен от начина, по който изглеждаме. В края на краищата ние работим с тялото си. А манекенките са задължени да изглеждат добре, да са поддържани, да спортуват, да са във форма. И така е много по-лесно, когато за филм ти трябва някоя красива жена, да я намериш сред манекенките и да я сложиш във филма. Пък ако има и талант - прекрасно.