Колко често ви се случва да псувате? Много рядко, рядко, понякога, редовно, често, много често, дори в момента, когато четете всички тези възможности ?

 

В днешно време псувните летят насам-натам и на все по-малко хора това им прави лошо впечатление.

 

„Мамка му!“, казва пешеходецът, който се спъва в поредната плочка, която стърчи с няколко сантиметра над останалите.

 

„Е*а си ...“, възкликва младежът, виждайки готина мацка, минаваща покрай него.

 

„Върви по дяволите!“, изплаква девойката, която току-що е зарязана от гаджето си.

 

Няма да продължаваме с примерите, защото ще станат доста нецензурирани. Някой казвал ли ви е, че псувате като каруцар? Надяваме се, че не, защото това означава, че имате богат речник – но пълен с псувни, а не със синоними на български думи – и го използвате често.

 

Хората псуват, когато са ядосани, когато са учудени, по навик или от радост.

 

 

Вижте няколко обидни думи, които се ползват често и вече хората не се впечатляват, когато ги чуят:

 

Мангал – това е метално приспособление, в което се горят въглени или дърва за отопление. С времето този съд почернява. Явно поради тази причина сме започнали да наричаме ромите по този гнусен начин. Срамота!

 

Балък – тази дума е с турски произход и означава „риба“. Ние обаче я използваме като обида, насочена към хора, които смятаме за по-глупави от нас.

 

Пачавра – това е мръсна кърпа или плат, който служи като парцал. За българите тази дума се свързва с жена, която има непристойно поведение.

 

Копеле – според някои хора идва от румънското “copil”, което означава дете, според други от латинското копулацио – секс между мъж и жена. Ние казваме така на деца, които нямат един родител.

 

Шаврантия – за произхода на тази дума е „виновен“ унгарецът Михай Шаврани, който през 1848 година организирал първите в Османската империя оркестър и хора и поканил на сцената дами. Нещо, което не е нормално за патриархалната провинция. От този ден нататък жените от сцената били наричани „шаврантии“.

 

Миндил – думата е с арабски произход и в превод означава „хартиена кърпичка“. Димитър Рачков често използва тази дума в скечовете си. В България обаче тази дума е обидна.

 

Бардак – и тази дума идва от турски. В превод означава „чаша за безалкохолно“. В България тази дума се използва най-често за неподредена стая/апартамент или публичен дом.

 

Автор: Ралица Солакова