Докато навършат пълнолетие и не се отделят от семейството си, тийнейджърите биват отглеждани от своите родители. Те се грижат за тяхното образование, за допълнителните уроци, ако има нужда от такива, за тяхното здраве, да има какво да ядат и за дрехите им. Но освен от тези неща, тийнейджърите имат нужда и от лични пари, които да харчат за каквото те решат – храна, музика, развлечения и т.н.
В България голяма част от подрастващите биват издържани от семейството си, дори след като навършат пълнолетие. Докато в чужбина е прието, когато детето стане пълнолетно, да си намери квартира и да започне да се издържа само, то в България нещата седят по друг начин. Родителите искат децата си максимално дълго време до себе си, без да осъзнават, че това им вреди до някаква степен. Колкото по-рано човек се научи да бъде самостоятелен, толкова по-добре за него.
Повечето подрастващи започват първата си работа на 15-16 година възраст. Като всяко непознато нещо и това им се струва интересно. Поне в началото. Първата си заплата те изкарват основно като сервитьорки, бармани, промоутъри, разносвачи на храна, аниматори, детегледачи и т.н. И понеже нямат лични разходи, харчат парите си за каквото те преценят. Обикновено тяхната работа продължава няколко месеца, докато трае лятната ваканция. После те прекратяват трудовата си дейност и се връщат на училище и отново биват издържани от своите родители.
Тийнейджърите имат по-малко разходи от възрастните, затова и трябва да харчат по-малко пари месечно. Бюджетът на тийнейджъра се създава по следния начин. Взима се под предвид задължителните разходи на подрастващия и тези, които се считат като странични(луксозни). Прави се баланс между тези разходи и това са дневните, които би трябвало да получава тийнейджърът. Детето трябва да има достатъчно пари, за да не се чувства изолирано от своите връстници, но и да не получава прекалено много, за да не се разглези.
Близо 50% от тийнейджърите работят за заплата по-ниска от минималната. Често техният труд бива експлоатиран.
Всеки ученик има ежемесечни разходи, които трябва да бъдат покривани – образование, курсове, храна, дрехи и т.н. Ако тийнейджърът живее без своите родители, той ще трябва да поеме част от тези разходи. Лукс е да има кола, но има и такива, които са получили като подарък автомобил от своите родители и сега имах разходи и по него – данък, технически преглед, застраховки, гориво, консумативи. Колкото повече луксове има човек, толкова повече и разходи му се събират.
Освен задължителни разходи, тийнейджърите имат и допълнителни, които зависят от самите тях. Тези разходи са яденето навън, забавленията, спортуването, дрешките и т.н. Размерът на тези пари зависи от потребността и широките пръсти на подрастващия.
Хубаво е младите хора от рано да се научат да заделят пари. Така те ще имат нужните финансови средства, в момент, в който наистина им трябват или когато им е нужна по-солидна сума пари – за пътуване в чужбина, за билет за любимата група, за нова кола и т.н.
Като цяло дневните, които получава един тийнейджър, зависят от финансовото положение на родителите. Няма как семейство, което има ниски доходи, да дава по 10лв. На ден на детето си. То ще трябва да се задоволи с по-скромна сума и да внимава за какво си харчи парите. Родителите му дават по-малко, защото нямат възможност, а не защото не го обичат. Децата имат погрешното разбиране, че когато родителите им не им угаждат, това е защото не се интересуват от тях и вече не ги обичат толкова, колкото преди. А това никак не е вярно!