Колкото и странно, нелепо и нелогично да звучи, има места по света, на които смъртта е забранена, пише OddityCentral. Вижте кои са те и какви са причините за налагането на подобна абсурдна забрана:

 

Остров Ицукушима, Япония

 

Японският остров Ицукушима се счита за свещен. От 1878 г. свещениците в Шинтоисткото светилище дотолкова са се вманиачили в запазването на светостта на острова, че са забранили ражданията и погребенията на територията му. Поради тази причина на остров Ицукушима не се допускат да живеят бременни жени, нито пък твърде стари или възрастни хора.

 

 

Лонгийър, Норвегия

 

Причината, поради която на жителите на норвежкото градче им е забранено да умират, е свързана с характеристиките на почвата, която поради арктическия тундров клиемат е винаги замръзнала. В резултат на това, телата на починалите не успяват да се разложат. Наличието на този факт е открито през 30-те години на миналия век. Оттогава хората, които се очаква да умрат в най-скоро време, се закарват до друга част на Норвегия, където те прекарват последните си дни сред живите, след което биват погребвани.

 

 

Фалчано дел Масико, Италия

 

В началото на месец март кметът на малкото италианско селце забрани на съгражданите си да умират. Причината за това е проста – от 1964 г. насам гробището на селото е препълнено. Години наред жителите на Фалчано дел Масико са били погребвани в намиращото се в близост градче, което обаче отскоро също не разполага с повече места за мъртъвци. С издаването на подобна забрана кметът на Фалчано дел Масико се опитва да привлече вниманието на италианските власти към необходимостта от финансови средства за разширяване на гробището в селцето.

 

 

Сарпуранкс, Франция

 

След като френският съд отказа да разреши разширяването на гробището в живописното френско градче, кметът на Сарпуранкс издаде указ, с който забранява смъртта на гражданите. Нещо повече – управникът стигна още по-далеч, заявявайки, че който дръзне да наруши заповедта му, ще бъде „жестоко наказан”. Как точно ще се случи това, не е ясно.  

Автор: Илиана