Нещо доста странно се случва в Долината на смъртта в Калифорнийския резерват.  Там камъните се преместват произволно по пясъчната повърхност на пресъхналото езеро, като най-активни са в дъждовния период.  Този феномен все още няма обяснение...

Една от хипотезите е, че падайки от скалите, камъните се търкулват  до края на платото  и там  ‘дочакват’ дъжда, който го покрива с хлъзгав глинест филм. След това се намесва вятърът. Оказало се, обаче, че за да се ‘издуха’ половинтонен камък се изисква сила на вятъра от минимум 400 км/ч.  А такъв теоретически няма.

Долината на смъртта е национален резерват в САЩ, който се намира в източната част на Калифорния.  През последните десетилетия там са наблюдавани стотици камъни с размер на футболна топка до такива с тегло половин тон.  Скоростта им на движение е няколко метра  в секунда, а следите се запазват до 7 години. Според учените, най-дългата следа е близо 900 м и е в почти права линия, но била оставена от малко камъче.

Любопитно е, че на никого досега не се е удало да наблюдава или фотографира самото преместване, въпреки че феноменът  е забелязан преди повече от век.

Някои учени смятат, че  движението на камъните е резултат от съвместното действие на вятъра и леда. След продължителни дискусии, те стигат до извода, че ледът и вятърът са двата отделни фактора, отговорни за това явление. Никой досега, обаче,  не е видял с очите си как точно се местят скалните късове.  И всичко  продължава да тъне в  мизерия.

Първите жители на Долината на смъртта са били американските индианци от племето Шушони. През 1849 година, обаче, тук се появили  белите колонизатори, които търсели път за богатите златни находища в Калифорния. През адските жеги, само няколко от тях оцелели.  Така мястото получило зловещото си име.

Долината и днес привлича хиляди посетители от цял свят, но това, което впечатлява при пристигането, не е изключителната суровост на областта, а нейната поразителна красота. Под пустинното слънце стотици видове растения и животни са се приспособили към тази пределно суха среда, като 40 от тях не се срещат никъде другаде по света.  

Всъщност, Долината на смъртта изобщо не е долина, а къс земя пропаднал между две планински вериги. Преди повече  от 10 000 години огромно сладководно езеро е запълвало това място. Днес, след хиляди години сухо и горещо време, са останали само покрити с дебела кора низини и … движещите се камъни.

Автор: Тони