На 17 февруари Църквата почита паметта на Роман Търновски. Той е православен монах и светец.
Роман произлиза от знатен търновски род и приема монашеството в някой от тогавашните столичните манастири. Търсейки достоен учител, той се явява при Теодосий Търновски, когато последният дошъл в Търново от Парория (вероятно Странджа).
Теодосий е изпратен от Григорий Синаит при цар Иван Александър, молейки закрила срещу върлуващите край манастира разбойници. Теодосий се познавал отдавна с Роман, но бил трогнат от молбите му и го взел със себе си.
Синаит приел новия брат, който се превърнал в образец на монашеско усърдие. След няколко години игуменът изпратил Роман по манастирски дела при царя в Търново. На 27 ноември 1346 г. Григорий умира, след което Роман заминава в манастир край Сливен, където пристигнал и Теодосий. Оттук двамата отпътуват за Света гора, но заради турските нападения са принудени да я напуснат.
Роман се завръща в манастира при Сливен, докато Тедосий посещава Бер (дн. Верия в Гърция) и Константинопол. Двамата се събират отново, като известно време пребивават в манастирите край Несебър. Търсейки ново прибежище, те се установяват в Кефаларево (Килифарево), където създават обител по образеца на Синаитовата.
Няма съмнение, че Роман бил най-преданият помощник на Теодосий във всичките му начинания. Теодосий заминава за Цариград, където умира през есента на 1363 г. и оставя Роман за свой заместник.
Монашеското братство вече се било установило в местността Устието, близо до Търново в манастира. “Света Троица”. Според “Житието на Свети Теодосий Търновски”, Роман години наред страда от много тежка кашлица, но благодарение на силния си дух и самодисциплина надмогвал страданието.
Въпреки това, измъчван от болестта си, Роман Търновски умира на 17 февруари, вероятно през 1364 г. Църквата почита паметта му на тази дата.