Според психолозите, не е лесно да лъжеш. А когато това се прави, съзнанието трябва да контролира подсъзнанието и организмът, притиснат от подобно противоречие, просто не знае как да реагира.

Лъжецът се стреми да контролира всяка дума, размишлява, преди да я произнесе и … сам се издава.  В неговото тяло има вътрешно напрежение, което е особено силно в областта на гърлото и устата.   

В желанието  си да се справи с него, лъжецът несъзнателно докосва шията, устата и въобще лицето си.  Речта му става монотонна -  за да сдържи вълнението си, той се принуждава да я забави.  Лъжецът често отклонява поглед  или изобщо не гледа събеседника си, преструвайки се, че е заинтригуван от някакъв предмет, той извършва стереотипни действия, като, примерно,  върти химикалка или разлиства бележника си,  той започва да се поти, зениците му се разширяват. ..

Смата се, че човек лъже когато:

Прикрива с ръка устата си и  докосва ъгълчетата й или устните си, като че ли подсъзнателно иска да попречи на лъжата да излезе.

Докосва носа си - този жест е по-незабележим и по-малко се набива на очи, затова по-често е използван от възрастните хора.

Лъжецът говори през зъби. Подсъзнанието му го убеждава, че колкото по-малко казва, толкова по-добре.  Той се почесва  под ухото - този жест издава несигурност, като че ли, убеждавайки в нещо събеседника си, лъжецът сам не е убеден, че е прав.

Този,  който  лъже, ако е мъж разхлабва яката на ризата си,  а ако е жена - подръпва или усуква верижката на колието си, защото,  на който  лъже му става задушно.

И все пак,  ситуацията не бива да се обобщава, само въз основа на отделни жестове. Човек може да сложи ръка на устата си и по съвсем друга причина. А онзи, който разхлабва яката,  просто може да е облякъл нова риза и тя просто да му стяга.  Затова не съдете прибързано за събеседника си  и не го обвинявайте в лъжа веднага щом вдигне ръка към лицето си...

Автор: Тони