На 2 февруари църквата отбелязва празника Сретение Господне. 40 дни след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.
След навършване на 40 дена от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката била бедна, принасяла гургулица или два гълъба.
Народът, обаче, нарича този празник Петльовден.
Откъде идва името? Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета за еничари. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка /от с. Еркеч/ скрила мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
На този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. За да са здрави момчетата, на прага на домовете им се коли петел и с кръвта му се рисува кръст върху челата им.
Краката на птицата се хвърлят върху покрива, за да пазят семейството от уроки. . Перата се пазят, за да се използват за баене против болести. Петелът пък се вари цял и от него се раздава на съседи и бедни хора за здраве и плодовитост на мъжката челяд.