На 1 февруари Православната църква чества паметта на св. мъченик Трифон. Това е един от най-тачените зимни празници.  Свети Трифон е покровител на лозята и празникът му се чества не само от лозарите, но и от градинарите и кръчмарите. Празникът е наречен Трифон Зарезан, защото това е времето, когато започва резитбата да лозята.

Според житието му, свети Трифон е роден в град Апамия, в Мала Азия около 225 година от родители християни.  Областта,  в която  той е роден се смята за една от прародините на лозата и виното.

Трифон бил надарен  с лечителска дарба и славата му се носела из цялата империя. С възкачването на  император Траян на престола, за християните настъпили тежки времена. Тогава Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и поради това, че отказал да се отрече от християнската вяра, бил осъден на смърт, чрез посичане с  меч. Войниците веднага извели мъченика извън града на мястото на посичането. Но още преди те да успеят да отсекат главата му, Господ взел душата му,  а  тялото  на светеца останало мъртво на земята.

Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащеници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за защита на своя град. Но светецът им се явил във видение и им заповядал да пренесат мощите му в неговото родно място - и тази заповед била изпълнена.

Според нашата традиция,  на този ден стопанката на къщата става рано, омесва хляб и сготвя пълнена с ориз кокошка. Тя се слагала в нова вълнена торба заедно с питата и бъклица вино. С торбите на рамо, мъжете отиват на лозето. Там  те се прекръстват и с лозарските ножици, всеки отрязва от три главини и три пръчки.  След това поливат лозите с донесеното вино.

Ритуалът се нарича зарязване. После всички се събират  и избират ‘царя на лозята’. Едва тогава започва празника.

‘Царят’ се окичва с венец от лозови пръчки, който носи на главата си  и още един, който носи през раменете си.  След това той отива в своя дом, преоблича се в нови дрехи  и, както е окичен с венците,  сяда на дълга трапеза да посрещне  гостите.

Следващите дни се наричат ‘трифунци’  и се почитат за предпазване от вълци.  Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвя се обреден хляб и след като раздадат  от него на съседите, стопанките слагат залци  в храната на добитъка -  пак за предпазване от вълците.

На този ден празнуват Трифон, Трифонка и Тричко.

На именниците - честито!

Автор: Тони