Дреме ли звяр във всеки от нас?

Като се замислим - какво отличава човека от животното?  Инстинктите, рефлексите - условни и безусловни - това е на битово ниво. Но много често се срещат хора, които,   като че ли не принадлежат  към вида homo sapiens - те живеят, само за да задоволят своите примитивни потребности или пък,  под въздействието на алкохола или наркотиците,  губят човешкия си облик.  

А към коя категория бихме могли да отнесем човешките индивиди, които макар и с добро образование и възпитание /тук може да се поспори/, с удоволствие издевателстват над слабите, измъчват животните и биха извършили убийство, заради користни цели или пък обричат на смърт хиляди, само заради своето тщестлавие?

Неврофизиолозите имат доста интересна  теория - според тях, у всеки човек живее част от някакъв звяр.  В състояние на афект някои хора успяват да подчинят това животно и да се контролират, но други не искат или не могат да го постигнат.

Мозъкът на човека е устроен много сложно, но физиологически могат да се отделят два основни дяла - древен мозък и нов мозък. Древният /рептилен/ мозък е т. нар. ‘долен етаж’ на главния мозък на човека.  В това отношение ние  не се различаваме от другите организми, дори от влечугите.  Рептилният мозък отговаря за основните жизнени инстинкти - хранителен, полов, ловен, извършване на естествени нужди и др.  Именно тази мозъчна структура присъства и доминира у животните.

Новият мозък /неокортекс/ , са новите области в кората  на главния мозък, които при  нисшите млекопитаещи са само набелязани, а при човека съставляват основна част.  Благодарение на неокортекса, човекът е придобил това, което наричаме висша нервна дейност - сложни мотивационни процеси, абстрактно мислене, сензорно възприятие, реч, умение да съжителства в общество, срам, съвест и др.

Физиологически новият мозък преобладава над древния, подчинява го и го контролира. Проблем, обаче, е,  че новият мозък е много по-нежен от древния и в случай на травматични въздействия или определени заболявания неокортексът страда в много по-голяма степен от рептилния мозък, като понякога частично или напълно губи функциите си.  Факторите, които могат да увредят до такава степен  неокортекса, не са много - черепно-мозъчни травми, хипоксия /кислороден глад/ на мозъка, инсулт, мозъчен тумор и остри и хронични отравяния с токсични вещества, вкл. алкохол и наркотици.

Много често заболяванията носят хроничен  характер, т.е. , от медицинска гледна точка,  човекът е болен, има нарушени функции на неокортекса, но при това околните го смятат не за болен, а само  за лошо възпитан.

Всички тези болни обикновено са инертни, неспособни да се отнасят критично към своето поведение, извършват немотивирани постъпки, немарливи са към външния си вид.  Периодично инертността им се  сменя с еуфория или озлобление.  Такива хора трудно се поддават на обучение, разсейват се от всеки дразнител, трудно си припомнят нужната информация, не са способни нито да задържат хода на мислите си, нито нормално да преминат от една тема на друга....

Психиатрите и невропсихолозите и досега не могат да стигнат до единно  мнение къде минава границата между психическото  здраве и психическото заболяване. Кое може да се коригира от възпитанието и кое трябва да се лекува с медикаменти? От друга страна, наивно е да се смята, че след като излежи присъдата си,  серийният убиец или сексуалният маниак-педофил ще излезе от затвора поправил се, осъзнат и превъзпитан.

А докато медиците не са стигнали до единно заключение, налага се внимателно да се вглеждаме в хората около нас и самостоятелно да поставяме диагнози...

Автор: Тони