На 20 януари почитаме паметта на един от най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство - Свети Евтимий Търновски.  Патриарх Евтимий е една от най-авторетните фигури  в православния свят.

Повечето сведения за живота  на партиарх Евтимий са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основно сред тях е  ‘Похвално слово за Евтимий’  от Григорий Цамблак.

Св. Евтимий е роден около 1325 година в тогавашната столица на България -  Търново. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот. Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифаревския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий Търновски. По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.

Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград,  където скоро след това Теодосий умира. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог, обаче, го изпраща на заточение на остров Лемнос,  а след освобождаването си  Евтимий се връща в българския Зографски манастир в  Атон.

След като се завърнал в България,  Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата "Св. Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук  Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Там той  поставя основите на Търновската книжовна школа. Евтимий установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия,  Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 година, след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник.  Именно славата на  Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка.Привърженик на исихазма, Евтимий  преследва ересите и упадъка на нравите.  Той получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити  и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
През пролетта на 1393 година  султан Баязид I  стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 година  турците превземат столицата с щурм.

Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!"

Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите, вероятно в Бачковския манастир.  Предполага се, че е починал там  около 1403 година.  Оттогава  Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий  по-късно е канонизиран за светец, а паметта му се почита на 20 януари.

Автор: Тони