В Индия, в покрайнините на Делхи, край джамията Кутб-Минар се издига желязна колона с височина 7,5 метра.  Там тя стои вече хиляда и петстотин години, обливана от дъждовете и... не ръждясва.  Надписът на колоната е на санскрит и гласи: ‘Цар Чандра - прекрасен като пълна луна, достигна висшата власт в този свят и пожела да издигне колона в чест на бог Вишну през V век’.

Желязната колона тежи 6,8 тона, долният й диаметър е 41,6 см, а към върха се свива до 30 см.  Най-удивителното, обаче, е,  че монолитът е изграден от 99,72 % чисто  желязо - примесите в него са само 0,28 %.

Най-загадъчното е защо желязната колона не ръждясва в продължение вече на 150 столетия? Този въпрос разпалва любопитството на учените.  Как така колоната не е разядена от ръждата, която всяка година погубва тонове желязо в света, особено като се има предивд, че  от юни до септември  в Индия  се изливат мусонните дъждове?

Учените продължават да се питат кой и как е направил тази колона.  Още повече, че чистото желязо по принцип  е голяма рядкост.  Металурзите го произвеждат  по много сложни методи.

По този въпрос  са изказани множество хипотези, в това число и доста фантастични. Например, някои твърдят, че колоната Чандрагупта е дело на  извънземни или на жителите на Атлантида. Други смятат, че колоната е направена от железен метеорит, паднал на земната повърхност.  Но никой не може да обясни как така метеоритът се е превърнал в колона.  Все пак,  става въпрос за отливка /или коване/ на ‘статуя’ с дължина 7,5 метра и тегло почти 7 тона.

Все пак, космическите теории не се възприемат сериозно.  Но според индийски учени, надписът на колоната говори само за времето на поставянето й край Делхи, но не и за времето  на създаването й, т.е., тя би могла да бъде създадена много по-рано.

Знае се, че някога в Индия е имало ‘велика желязна епоха’, започнала  през Х в. пр.н.е. и продължина повече от хиляда години. Говори се, че по време на походите на Александър Македонски владетелят на едно от индийските княжества е поднесъл  дар на пълководеца
100 таланта стомана /250 кг/.  Т.е. индийската металургия е била на много високо ниво. Но, ако е така, защо  до нас е достигнала само колоната Чандрагупта?

Друга хипотеза за произхода на колоната също е фантастична. Тя е свързана с историята  на харапската цивилизация, която се развивала някога по долината на река Инд.  Според учените, разцветът на тази  цивилизация е продължил 10 века - от средата на трето хилядолетие пр. н.е. Един от най-значителните паметници от тази епоха е град Мохенджо Даро, чиито руини са открити през 1922 година. Този град е загинал преди 3500 години и при това внезапно, почти за миг.

Още по време на разкопките възниква въпросът как е бил разрушен такъв голям гра, който е имал тухлени и каменни къщи,  водопрповод и канализация. Наводнение? В руините не са открити следи от бушувала водна стихия. Епидемия? Може би, но тя не поразява  хората внезапно и едновременно, докато се разхождат по улиците и се занимават с всекидневните си дела.

Съдейки по намерените скелети, обаче,  всичко се е случило именно така.  Нападението също се изключва, защото върху нито един от скелетите не са намерени следи от рани, нанесени от оръжие...

Но пък в разрушения град са открити особен тип следи - следи от мощен ядрен взрив.  Ако внимателно се огледат разрушените сгради,  се създава впечатлението, че е очертана ясна област - епицентър, в който всички постройки са изравнени със земята. От центъра към периферията разрушенията постепенно намаляват, а  най-добре са запазени постройките в покрайнините.

Ядрeн взрив ли е било това?  Нали става дума за събития, случили се преди нашата ера?
А ако е имало такъв взрив, то значи, че е съществувала цивилизация, притежаваща такъв научно-техничекси потенциал, какъвто ние не сме и сънували.  Ако тази древна цивилизация е успяла да създаде ядрена бомба, то такава дреболия като неръждясваща колона съвсем
не би я затруднила...

Учените все пак смятат, че тайната на неръждясващата колона се крие в състава на желязото. Индийски специалисти взимали проби от желязото на колоната за химически анализ  през 1912, 1945 и 1961 година. Установено било, че в сравнение  със съвременните марки стомана в изследваните проби има пет пъти по-високо  съдържание на фосфор, затова пък процентът на мангана и сяра бил крайно нисък. И все пак, тези данни по никакъв начин не приближават учените до разгадаването на тайната на’индийското ‘чудо’. Това предстои да се изясни, е, може би не скоро, но времето минава, а колоната си стои...

Автор: Тони