На 6 януари православната църква отбелязва кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан.
Свето Богоявление е най-древният Господски празник, честван още през II в. в памет на Кръщението на Иисус. Когато Христос навършил 30-годишна възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител и, преди да излезе на обществена проповед, Спасителят приема кръщение от Своя Предтеча - Св. Йоан Кръстител.
Когато след кръщението Иисус излизал от водата, небесата се отворили и Дух Светий слязъл във вид на гълъб и се чул глас:’ Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволенние’. Тогава се възвестила на света великата тайна на Божествената Троица - Бог Отец изрекъл своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият дух като гълъб летял над водата. Празникът е свързан с великото водоосвещение, което ни напомня, че при река Йордан, Бог обновил чрез вода и дух нашата овехтяла от греха природа.
Споменът за Кръщението на Иисус Хрисос се почита на Богоявление /Йордановден/. Прави се кръстно шествие за освещаване на водата. Водосвет се прави и в навечерието на празника в храмовете. С осветена вода свещениците ходят по домовете, за да ги осветят, да благословят и живеещите в тях.
Осветената на Богоявление вода се занася в домовете и там се съхранява. За това време на годината са характерни богоявленските студове, но според народното поверие те предвещават плодородие. Ако на този ден вали сняг на парцали - на добра реколта е, ако денят е ясен - реколтата ще е слаба.
След водосвета, свещениците хвърлят кръста във водата, а мъже се хвърлят да го извадят. Този, който пръв стигне до кръста и го извади, ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
Да са живи и здрави всички именници!