Първобитните хора не смятали и не се замисляли в коя година живеят - просто топлото лято се сменяло с дъждовна есен, след нея идвала снежната зима, а след продължителните студове - идвала пролетта.

В Древна Армения, например, както и в Древна Индия, Нова година започвала на 21 март, в деня на пролетното равноденствие. Страната се събуждала от зимен сън заедно с новото Слънце. Дните ставали по-дълги, а хората започвали нов живот.  В първия ден на пролетта те си намисляли желание и като техен символ привързвали лентички към клоните на дърветата или провесвали на тях украшения.

Традицията да се чества Нова година в деня на пролетното равноденствие е от Древна Месопотамия. Тук всяка година след 21-вия ден на месеца  нисан, река Тигър започвала да приижда, а две седмици по-късно и река Ефрат. Затова всички земеделски работи започвали през този месец. Жителите на Месопотамия го посрещали с пъстри шествия, карнавали и песни.

В Древна Гърция пък Нова година настъпвала  в деня на лятното слънцестоене на 22 юни. Празненствата се откривали с шествия в чест на бога на виното Дионис.

В Древен Египет  Нова година се празнувала през юли, по време на разлива на река Нил в нощта на 19 срещу 20 юли.  Тогава жреците чакали първи да видят кога над хоризонта ще изгрее най-ярката звезда Сириус - нейната поява означавала настъпването на Нова година.

В Древния Рим Нова година също се празнувала в началото на март до момента, в който Юлий Цезар  въвел новия календар /28 февруари 46 г. пр. н.е./. След това за първи ден от Новата година започнали да смятат първия ден на януари.  А името си месецът получил в чест на римския бог - двуликия Янус.  Едното му лице било обърнато назад, към старата година, а другото - към новата. По време на новогодишните празници римляните украсявали домовете си и си подарявали един на друг подаръци и монети с изображението на Янус.

Нова година е ритуал с наистина древен произход. Още старите келти, а и не само те, почитали елата, приписвайки й магически смисъл. Те смятали, че като вечнозелено дърво, тя не се поддавала на никакви разрушителни сили. Именно затова, те смятали, че красивото дърво е обител на горско божество, а приятелството с нея е много важно.

Духът живеел в най-старата и могъща елха. Пред нея хората се събирали, за да предразположат духа. Естествено, това можело да стане само с жертвоприношения. Първоначално това било храна, а по-късно - вътрешностите на  убити животни, които  закачали по клоните на дървото.  

Впоследствие магическите ритуали се променили. Убийствата били заменени с украшения - ябълки, залци хляб и др.  Забранено било да се сече цяло дърво - можели да се откъснат само клонки от него.


В древността зимата се асоциира със знака на планетата Сатурн. Тя е представена във вид на старец с дълга брада и плитка в ръцете. Понякога плитката била заменена с жезъл, като символ на властта, с който Сатурн управлява Смъртта.  В мистериите на друидите присъствал  жрец, облечен като Сатурн, на когото принасяли в жертва девственици /прототип на Снежанка/.

Автор: Тони