Рождество Христово - един от най-големите църковни празници в християнския  свят.  На този ден християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.),  изчислява, че Иисус Христос се родил на 754-та година  от основанието на Рим.  Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните цркви празнували това събитие на Богоявление - 6 януари още по времето на император Константин Велики, преди 336 г.  Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5-ти век.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария, заедно със съпруга си, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем, родното място на Йосиф, защото римският император Октавиан Август  бил издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята - в границите й  тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете.

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от коледните пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“.Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта  от огнището се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Радослав, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

На всички именници - честито! Честито Рожденство Христово!

Автор: Тони