Приятел или враг е златото?

Украшенията от злато са били правени още в древността. И до днес археолозите продължават при разкопки да намират пръстени, обеци, гривни и брошки...

Например, в шумерска гробница в Иран е намерена женска ‘коса’ от много златни плочки, която е от 2500 г. пр.н.е. и е принадлежала на неизвестна царица. Древните гърци пък първи са започнали да украсяват изделия от злато със скъпоценни камъни. А древните римляни инкрустирали украшенията с емайл и диаманти. Цената на златото винаги е била висока и не всеки е можел да го притежава.

В Арабия през 2000 г. пр.н.е. добивали по един тон злато годишно. В Египет рудниците се намирали на югоизток, а хората живеели в делтата на Нил и, за да стигнат до тях, трябвало да пресекат пустинята.  Пътят до пустинята Акита бил много тежък, поради липсата на вода. Затова, ако някои работници тръгвали да добиват злато там, то само половината от тях оцелявали, а другите умирали, заедно с магаретата си.

Първите рудници в Нубия завладени от египтяните  са нарисувани на Туринския папирус. Точно в Нубия се добивали през древността най-големите количества злато. Може би именно по тази причина египтяните са наричали златото ‘нуб’.

Първите монети, изсечени от злато, са на лидийците през 560 г. пр.н.е. Персите, които покорили Лидия през 546 г. пр. н.е. започнали да използват златото като платежно средство. Смята се, че това е моментът, след който благородният метал под формата на монети, се разпространява по света. Днес със стойността му се измерват много валути.

Разбира се, златото не е само символ на богатство и власт, то е още сълзите и кръвта на невинни хора.  Доста хора много буквално откачат от алчност и жажда да получат  колкото се може повече злато и така губят човешкия си образ.

Индианците не разбирали как при вида на метала, белите  губят своя човешки образ. За първите 30 години пришълците отнесли от Антилските острови около 22 тона злато, при това изтребвайки почти до крак местното индианско население.   Заради златото се стигнало и до пълното изтребване на аборигените в много места, като само на Хаити броят на коренното население намаляло от три милиона души на 14 000.

Още от древността за златото са се водели кръвопролитни войни, изравнявани са били със земята цели градове и унищожавани цели народи.
Разбира се, опитите златото да бъде използвано за благото на човека не са малко. Например,  американските индианци вярвали, че златото в храната ще им  даде възможност да е смесят в пространството като слънчев лъч. А през 14-ти век хората са смятали, че смес от течно злато и натрошени смагарди може да лекува чума. В началото на 20-ти век пък френски лекари са предложили златото да се използва като лекарство срещу ревматоиден артрит.

В Русия  златото постъпвало в хазната на  блокчета от търговци от Англия, Холандия, Швеция, Полша, Турция и Персия. Много царе и князе получавали подаръци под формата на златни украшения, кръстове, икони, които предавали по наследство.  Изсичали се златни монети, украсявали се куполите на църквите. Работата със злато на майсторите била строго регламентирана и за тяхното обучение се отделяли значителни средства.

Само по себе си златото нито е нещо добро, нито е нещо лошо. То може, обаче,  да превърне човек в неуправляемо чудовище. Всичко зависи от собственика му и как той го използва. Не е нужно да се напомня, че алчността е пагубна. Това е показано още в древногръцкия мит за цар Мидас.