Бялата акула - 'безсмислен убиец'?

Бялата акула се нарича ‘бяла смърт’ или ‘безсмислен убиец’. Всъщност, доказано  е, че тези огромни риби, които достигат на дължина до 6 метра, а на тегло до 2,5 тона, убиват, само защото грешат - те възприемат  хората в неопренови костюми като … тюлени.

Изследователите твърдят, че белите акули са нежни същества - понякога те плуват по двойки, друг път придружават малките си грижовно близо. Понякога пък акулите си устройват големи пиршества. В залива Фалсбай течението веднъж донесло мъртъв кит, около когото се събрали 27 акули и ‘седнали’ на обща ‘трапеза’.  Хапването е било доста яко, защото всяка акула за няколко дни си е хапнала по тон месо.  Това преяждане направо ги докарало до промени в поведението - те плували на зиг-заг, отпускали се по гръб... Цял месец не се сетили за друга храна.

Голямата бяла акула е яйцеживораждаща - яйцата й се излюпват в тялото на женската. А понеже й липсва плацента, малките се хранят с неоплодените клетки и по-слабите зародиши. Какво да се прави - борба за живот.

През 2000  година, биолози прикачили на една самка предавател, за да проследят разстоянието, което ще измине.  За 113 дни, акулата пропътувала 2946 км.  Най-голямо разстояние, обаче, е изминал един самец, който тръгнал от Сан Франциско и стигнал до Хавайските острови. Това разстояние е 3800 км, което е изминато със скорост 71 км/час в денонощие. Самецът се пускал на дълбочина 650 метра, където температурата на водата била около 5 градуса, направил няколкомесечна почивка на Хаваите, но после пак се върнал в Сан Франциско.

Никой не може да си обясни по каква причина акулите правят подобни пътешествия. Предполага се, че това става заради гастрономическите им склонности да похапват сардини. Една от изследваните самки, обаче, разколебала изследователите, защото тръгнала не на югоизток, където са пасажите със сардини, а на север. За 7 дни тя преодоляла 1600 километра.

Белите акули са наречени  така заради белите им кореми, които се отличават от цветовете на тялото - сиво, кафяво или черно. Акулите имат големи сини очи, които следят жертвите във водата, но когато изскочат от нея, акулите си служат със слуха, обонянието и особените  рецептори, които мaркират всяка промяна на налягането в околната среда.

На пръв поглед бялата акула може да изглежда и състрадателна - когато хване плячката си, тя затваря очи, като че ли изпитва мъка. Но от нейната хватка жертвата не може да се отърве - челюстите й се затварят със сила 3 тона на квадратен сантиметър.  Смъртта на жертвата  започва със злокобна игра. Акулата я подхвърля и скача след нея. Или пък я преследва като котка - мишка: хваща я, пуска я, после отново я хваща...

Интересно е да се знае, че когато нападат голяма плячка, акулите действат по две - едната от едната страна, другата от другата и едновременно се впиват в нея.  Естествено, спасение за жертвата няма.

По продължителност на живота, белите акули могат да се сравнят с човека - те понякога стигат до 100-те. Но те вече са обявен от изчезване вид.  Защото китайска супа-деликатес се прави  от плавниците им, а пък  зъбите са екзотично украшение на много богати хора.  Цената им достига до 10 000 долара.

Страшната репутация на белите акули дойде  вероятно от филма на Спилбърг ‘Челюсти’. Не е задължително, обаче,  фантазиите на режисьора да съвпаднат с действителността. Но все пак,  80 зъба в 5 до 7 редици са си наистина нещо страшно...