Нобеловите награди и тяхната история

На 10 декември 1901 година се присъждат първите Нобелови награди. Оттогава те се присъждат  по традиция всяка година на този ден  на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология.

Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведският индустриалец, изобретател на динамита. Той прави завещанието си  на 27 ноември 1895 година  в Париж. Подбудите на Нобел са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството.

Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 година, пет години след смъртта на Нобел. Оттогава церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва за 10 декември в Стокхолм и в Осло. От 1902 година, всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват  Концертната зала в Стокхолм, от краля на Швеция, a Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.

Всяка награда може да бъде връчвана най-много на трима номинирани. Наградите се състоят от златен медал, диплом, удължаване на шведското гражданство и парична сума. В началото е било замислено тези пари да спонсорират бъдещата работа на наградените, но в днешни дни повечето учени вече са преустановили дейността си в момента на тяхното награждаване.

Ако има двама победители в една категория, наградата се разделя поравно между тях. Ако победителите са трима, награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или пък  да даде половината на единия, а по една четвърт на другите двама. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.

Досега няколко номинирани лауреати са отказали наградата по различни причини. Дава се възможност  понякога някои от наградите да не се връчат, но  регламента изисква те да се дават поне веднъж на пет години. Нобеловата награда не може да бъде отнета. От 1974 година тя не може да се връчва посмъртно, т.е. номинираните трябва да са живи по време на номинацията.  Тази година прави изключение. Починалият  Ралф Стайнман, който разделя наградата по физиология или медицина с Брус Бойтлер и Жул Хофман, за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет, е бил жив, когато е бил номиниран за наградат, но умира няколко дни след това. Ето защо златният медал и дипломът на починалия Нобелов лауреат  ще получи неговата вдовица Клодия. Тя е пристигнала в Стокхолм заедно с трите си деца и техните семейства.

Първият лауреат на Нобелова награда по физика е Вилхелм Рьонтген, за откритието на рентгеновите лъчи.  Първата нобелова награда за химия е присъдена на  холандецът Якоб Вант Хоф. Първият нобелов лауреат за физиология или медицина е германецът Емил фон Беринг.  Първи получава наградата  за литература французинът Рене Сюли Прюдом.

Самият златен медал е запазена марка на фондацията.Той е направен от злато, тежи около 175 грама и на него е изобразен ликът на Алфред Нобел в профил.

Четирима души получават по две Нобелови награди. Първата е Мария Кюри, която получава Нобелова награда за физика през 1903 година за откритието на радиоактивността, а през 1911 година Нобелова награда за химия за изолиране на радий. Втори е Лайънс Полинг, който  печели наградта по химия през 1954 година и наградата за мир през 1962 година за противоядрената си дейност. Трети е Джон Бардийн, американски учен,  който пък е единствен с две Нобелови награди за физика - през 1956 и 1972 г. Четвърти е Фредерик Сангър, който получава Нобеловата награда по химия два пъти - през 1958 и 1980 година.

Автор: Тони