Алкохолизмът, който руши здравето, е антисоциално явление и поведение, което нарушава нашето спокойствие, а понякога - и сигурността ни. Не само близките на алкохолика са подложени на всекидневен тормоз и стрес.
Науката отдавна търси отговор на проблема с алкохолизма. Знаем, че гените определят човешкото поведени. Всички зависимости, които унищожават личността и отнемат достойнството й, произтичат и от взаимодействието среда-геном. Но дали е възможно средата да надделее над кодираното в генома?
Ако алкохолизмът е фамилна обреченост - поради определени гени, това определя жизнеността му и в далечнo бъдеще. Можем ли да се справим с алкохолизма по някакъв начин или има лечение?
Според специалистите, алкохолизмът е многофакторно заболяване, което се развива от взаимодействието между генетични фактори и фактори на средата. Често той се съчетава с други зависимости и психични нарушения. Учените са на мнение, че алкохолизмът е фамилен - децата на родител-алкохолик са с пет пъти по-висок риск да станат такива.
Гените, които имат главна роля за алкохолизма са два и техните продукти участват в метаболизма на етанола. Алкохолдехидрогеназата метаболизира етанола до ацеталдехид - токсичен продукт, който се превръща в ацетат от алдехиддехидрогеназата.
Тези, които са носители на съчетания от варианти в гените за тези два ензима, имат необичаен метаболизъм на етиловия алкохол и неговите продукти. Резултатите при носителите на тези два ензима е, че при приемане на малко количество етилов алкохол, настъпват зачервяване, главоболие, хипотония, сърцебиене, гадене и повръщане.
Разрушаването на личността при алкохолика е толкова страшно, че понякога се питаме за един и същ човек ли става дума. Алкохоликът не контролира поведението си, интелектуалните му възможности остават нереализирани...
Оптимистична е мисълта, че поведението на болните - защото алкохолизмът е заболяване - ще може да бъде контролирано. Много емоционални и социални трагедии тогава ще имат своето друго развитие. Все пак, науката трябва да ни даде тази надежда...
Автор: Тони
Науката отдавна търси отговор на проблема с алкохолизма. Знаем, че гените определят човешкото поведени. Всички зависимости, които унищожават личността и отнемат достойнството й, произтичат и от взаимодействието среда-геном. Но дали е възможно средата да надделее над кодираното в генома?
Ако алкохолизмът е фамилна обреченост - поради определени гени, това определя жизнеността му и в далечнo бъдеще. Можем ли да се справим с алкохолизма по някакъв начин или има лечение?
Според специалистите, алкохолизмът е многофакторно заболяване, което се развива от взаимодействието между генетични фактори и фактори на средата. Често той се съчетава с други зависимости и психични нарушения. Учените са на мнение, че алкохолизмът е фамилен - децата на родител-алкохолик са с пет пъти по-висок риск да станат такива.
Гените, които имат главна роля за алкохолизма са два и техните продукти участват в метаболизма на етанола. Алкохолдехидрогеназата метаболизира етанола до ацеталдехид - токсичен продукт, който се превръща в ацетат от алдехиддехидрогеназата.
Тези, които са носители на съчетания от варианти в гените за тези два ензима, имат необичаен метаболизъм на етиловия алкохол и неговите продукти. Резултатите при носителите на тези два ензима е, че при приемане на малко количество етилов алкохол, настъпват зачервяване, главоболие, хипотония, сърцебиене, гадене и повръщане.
Разрушаването на личността при алкохолика е толкова страшно, че понякога се питаме за един и същ човек ли става дума. Алкохоликът не контролира поведението си, интелектуалните му възможности остават нереализирани...
Оптимистична е мисълта, че поведението на болните - защото алкохолизмът е заболяване - ще може да бъде контролирано. Много емоционални и социални трагедии тогава ще имат своето друго развитие. Все пак, науката трябва да ни даде тази надежда...