Всички знаем за какво се използват пръстовите отпечатъци, тези странни криволици по ръцете и пръстите ни, които не се променят с възрастта - естествено, за идентификация.
Какво информация, обаче, носят те и защо са толкова неповторими и различни дори за еднояйчни близнаци. Отговорите на тези въпроси дават науките дерматоглифика и антропология.
Всъщност, чисто практично, тези набраздености на кожата на ръцете ни помагат да задържаме гладките предмети. Ако ги нямаше тези папиларни линии, предметите щяха да ни се изплъзват.
Въпросът с уникалността, обаче, е сложен. Линиите по ръцете са безразлични на всеки здрав човек и от нея не зависи възприемането, на който и да е предмет. Тази неутралност обяснява липсата на контрол от страна на регулаторните за организма системи и затова този рисунък по кожата се оказва непроменлив и неповторим, както всеки отделен индивид.
Вероятността от пълно съвпадение е едно на 64 милиарда. Така излиза, че пръстовите отпечатъци са по-уникални и от ДНК.
Отпечатъците имат пори, които са свързани с потните жлези под кожата. Затова, когато пипнем някаква повърхност, оставяме следи.
Миниатюрните браздички по кожата на пръстите се оформят още в утробата на майката. Въпреки, че близнаците могат да делят една и съща ДНК, или много голяма част от нея, пръстовите им отпечатъци никога не са еднакви. Ето защо, те са основно средство в биометрията - науката за разпознаване на хората по физическите им характеристики.
В криминалистиката за първи път се използват пръстови отпечатъци преди век и половина. Тяхното свойство за идентификация, обаче, е познато още преди много векове. Вавилонците, например, оставяли отпечатъка си върху глина, като подпис под договор. Китайците пък за целта използвали хартия и мастило.
Първият европеец, решил да използва пръстовите отпечатъци, е британецът Уилям Хершел, служител в индийска компания през втората половина на 19-ти век. Негово задължение било да изплаща заплатите на местните жители. Индусите, обаче, му се стрували напълно еднакви и той не можел да ги различава. Те използвали това и се редели по няколко пъти на опашка за пари.
За да сложи край на тази практика, Хершел накарал индусите да поставят отпечатъците си в специален тефтер, което му позволявало безпогрешно да разпознава личността на получателя. А през 1860 година той предлага системата си на местен затвор.
Шотландският лекар Хенри Фаулдс пък има решаващ принос за въвеждането в употреба на отпечатъците в съдебномедицинската практика. Той работел в Япония, където първоначално открил отпечатъци върху древни парчета глина. Така се запалил по идеята за тяхното по-подробно проучване. Фаулдс се обръща към известния Чарлз Дарвин, който е негов братовчед, с молба да се създаде класифицираща система за отпечатъците. Дарвин отказва, но предава тази задача на Франсис Галтън, който има световно признати заслуги в областта на дактилоскопията.
Важно е да се знае, обаче, че рисунъците по пръстите не могат да бъдат метод за определяне на човешкия характер, защото има медийни злоупотреби в тази насока. Действително, в отпечатъците на серийните убийци има общи характеристики, но пък никой не може да знае каква част от порядъчните хора също имат подобни кожни отлики.
Все пак, в редки случаи, е допустимо отпечатъците да се вземат под внимание като своеобразни маркери. Става дума за високопрофесионалния спорт, където подборът е жесток. Неотдавна е доказано, че голямото количество сводове, както и сложните рисунъци, са характерни за представителите на спортовете, които изискват голяма координация. А за спортистите, за които се изисква кратковременно, но изключително натоварване, са типични прости криволици и малко сводове.
Все пак, характеровите прогнози по отпечатъци, поне на този етап от развитието на науката, са напълно съмнителни.
Автор: Тони
Какво информация, обаче, носят те и защо са толкова неповторими и различни дори за еднояйчни близнаци. Отговорите на тези въпроси дават науките дерматоглифика и антропология.
Всъщност, чисто практично, тези набраздености на кожата на ръцете ни помагат да задържаме гладките предмети. Ако ги нямаше тези папиларни линии, предметите щяха да ни се изплъзват.
Въпросът с уникалността, обаче, е сложен. Линиите по ръцете са безразлични на всеки здрав човек и от нея не зависи възприемането, на който и да е предмет. Тази неутралност обяснява липсата на контрол от страна на регулаторните за организма системи и затова този рисунък по кожата се оказва непроменлив и неповторим, както всеки отделен индивид.
Вероятността от пълно съвпадение е едно на 64 милиарда. Така излиза, че пръстовите отпечатъци са по-уникални и от ДНК.
Отпечатъците имат пори, които са свързани с потните жлези под кожата. Затова, когато пипнем някаква повърхност, оставяме следи.
Миниатюрните браздички по кожата на пръстите се оформят още в утробата на майката. Въпреки, че близнаците могат да делят една и съща ДНК, или много голяма част от нея, пръстовите им отпечатъци никога не са еднакви. Ето защо, те са основно средство в биометрията - науката за разпознаване на хората по физическите им характеристики.
В криминалистиката за първи път се използват пръстови отпечатъци преди век и половина. Тяхното свойство за идентификация, обаче, е познато още преди много векове. Вавилонците, например, оставяли отпечатъка си върху глина, като подпис под договор. Китайците пък за целта използвали хартия и мастило.
Първият европеец, решил да използва пръстовите отпечатъци, е британецът Уилям Хершел, служител в индийска компания през втората половина на 19-ти век. Негово задължение било да изплаща заплатите на местните жители. Индусите, обаче, му се стрували напълно еднакви и той не можел да ги различава. Те използвали това и се редели по няколко пъти на опашка за пари.
За да сложи край на тази практика, Хершел накарал индусите да поставят отпечатъците си в специален тефтер, което му позволявало безпогрешно да разпознава личността на получателя. А през 1860 година той предлага системата си на местен затвор.
Шотландският лекар Хенри Фаулдс пък има решаващ принос за въвеждането в употреба на отпечатъците в съдебномедицинската практика. Той работел в Япония, където първоначално открил отпечатъци върху древни парчета глина. Така се запалил по идеята за тяхното по-подробно проучване. Фаулдс се обръща към известния Чарлз Дарвин, който е негов братовчед, с молба да се създаде класифицираща система за отпечатъците. Дарвин отказва, но предава тази задача на Франсис Галтън, който има световно признати заслуги в областта на дактилоскопията.
Важно е да се знае, обаче, че рисунъците по пръстите не могат да бъдат метод за определяне на човешкия характер, защото има медийни злоупотреби в тази насока. Действително, в отпечатъците на серийните убийци има общи характеристики, но пък никой не може да знае каква част от порядъчните хора също имат подобни кожни отлики.
Все пак, в редки случаи, е допустимо отпечатъците да се вземат под внимание като своеобразни маркери. Става дума за високопрофесионалния спорт, където подборът е жесток. Неотдавна е доказано, че голямото количество сводове, както и сложните рисунъци, са характерни за представителите на спортовете, които изискват голяма координация. А за спортистите, за които се изисква кратковременно, но изключително натоварване, са типични прости криволици и малко сводове.
Все пак, характеровите прогнози по отпечатъци, поне на този етап от развитието на науката, са напълно съмнителни.