Пръстовите отпечатъци

Всички знаем за какво се използват пръстовите отпечатъци, тези странни криволици по ръцете и пръстите ни, които не се променят с възрастта - естествено, за идентификация.   Какво информация, обаче, носят  те и защо са толкова неповтори

2011-11-22 17:51:52
Пръстовите отпечатъци
Всички знаем за какво се използват пръстовите отпечатъци, тези странни криволици по ръцете и пръстите ни, които не се променят с възрастта - естествено, за идентификация.  
Какво информация, обаче, носят  те и защо са толкова неповторими и различни дори за еднояйчни близнаци. Отговорите на тези въпроси дават науките дерматоглифика и   антропология.

Всъщност, чисто практично, тези набраздености на кожата на ръцете ни помагат да задържаме гладките предмети.  Ако ги нямаше тези папиларни линии, предметите щяха да ни се изплъзват.

Въпросът с уникалността, обаче,  е сложен.  Линиите по ръцете са  безразлични на всеки здрав човек и от нея не зависи  възприемането,  на който и да е предмет. Тази неутралност обяснява липсата на контрол от страна на регулаторните за организма системи и затова този рисунък по кожата се оказва непроменлив и неповторим, както всеки отделен индивид.
Вероятността от пълно съвпадение  е едно на 64 милиарда. Така излиза, че  пръстовите отпечатъци  са по-уникални и от ДНК.

Отпечатъците имат пори, които са свързани с потните жлези под кожата. Затова, когато пипнем някаква повърхност, оставяме следи.   

Миниатюрните браздички по кожата на пръстите се оформят още в утробата на майката. Въпреки, че близнаците могат да делят една и съща ДНК, или много голяма част от нея, пръстовите им отпечатъци никога не са еднакви.  Ето защо, те са основно средство в биометрията - науката за разпознаване на хората по физическите им характеристики.

В криминалистиката за първи  път се използват пръстови отпечатъци преди век и половина.  Тяхното свойство за идентификация, обаче,  е  познато  още преди много векове. Вавилонците, например, оставяли отпечатъка си върху глина, като подпис под  договор. Китайците пък за целта използвали хартия и мастило.

Първият европеец, решил да използва пръстовите отпечатъци, е британецът Уилям Хершел, служител в индийска компания през втората половина на 19-ти век.  Негово задължение било да изплаща заплатите на местните жители.  Индусите, обаче, му се стрували напълно еднакви и той не можел да ги различава. Те използвали това и се редели по няколко пъти на опашка за пари.

За да сложи край на тази практика,  Хершел накарал индусите  да поставят отпечатъците си в специален тефтер, което му позволявало безпогрешно да разпознава личността на получателя.  А през 1860 година той предлага системата си на местен затвор.

Шотландският лекар Хенри Фаулдс пък има решаващ  принос за въвеждането в употреба на отпечатъците в съдебномедицинската практика.  Той работел в Япония, където първоначално открил отпечатъци върху древни парчета глина.  Така се  запалил по идеята  за тяхното  по-подробно проучване.  Фаулдс се обръща към известния Чарлз Дарвин, който е негов братовчед, с молба да се създаде класифицираща система за отпечатъците. Дарвин отказва, но предава тази задача на Франсис Галтън, който има световно признати заслуги в областта на дактилоскопията.

Важно е да се знае, обаче, че рисунъците  по пръстите не могат да бъдат  метод за определяне на човешкия характер, защото има медийни злоупотреби в тази насока.  Действително, в отпечатъците на серийните убийци има общи характеристики, но пък никой не може да знае каква част от порядъчните хора също имат подобни кожни отлики.

Все пак,  в редки случаи,  е допустимо отпечатъците да се вземат под внимание като своеобразни маркери. Става дума за високопрофесионалния спорт, където подборът е жесток.  Неотдавна е доказано, че голямото количество сводове, както и сложните рисунъци, са характерни за представителите на спортовете, които изискват голяма координация.  А за спортистите, за които се изисква кратковременно, но изключително натоварване, са типични прости криволици и малко сводове.

Все пак,  характеровите прогнози по отпечатъци,  поне на този етап  от развитието на науката,  са напълно съмнителни. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация
Josefinne
преди 12 години

Отпечатъците нямат ***! Това е не само неточно, но и безумно! Еднояйчните близнаци имат огледални пръстови отпечатъци, а отпечатъците на баща и син могат да бъдат много близки едни до други, че да се сбъркат дори при експертиза. Повече за дактилоскопичната експертиза в " Криминалистика" на Беленски и на Коцева. И повече внимание в правописа...Също не е зле да посочвате и източниците си на информация!


ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия