Съдбата - какво знаем за нея? И много, и малко. Някои смятат, че съдбата е предопределена, а пък други са уверени, че ние сме нейните творци. Всъщност, прави са и едните, и другите. И все пак, кое е повече в нашата съдба - случаят или нашата собствена воля?
Ние се раждаме в определен ден и час и нашите първи водачи стават астрологичните, звездните показатели. А след това, в изграждането на нашата съдба започват да се намесват външни фактори - битови условия, социален статус на родителите, тяхното отношение и т.н. Всеки човек има възможност за избор и всеки, съзнателно или не, променя живота си.
Още в училище можете да се запознаете с добри деца или пък, напук на родителите, да се влеете в компанията на отявлени хулигани - изборът е ваш, а последствията различни. Може да плувате по течението, а може и да се опитате да промените обстоятелствата.
И ето първият извод - ние сами сме в състояние да променяме съдбата си, особено ако хората вярват в нас.
Народната мъдрост гласи, че на когото му е съдено да го обесят, няма да се удави. Тя е и вярна и не толкова.
Всъщност, ние можем да построим линията на живота си, но не и нейния финал. Въпреки
че, ако умеем да четем знаците на съдбата, можем да коригираме и финала, или поне да го отложим.
Пророческите сънища, внезапно рухналите планове, закъсненията за самолета или влака - всичко това са своеобразни маяци, в които, ако се вслушаме, можем да забавим фаталната развръзка. Но колко от нас го умеят? Именно затова се говори, че съдбата на всекиго е написана прeдварително.
Вторият извод е, че можем да избегнем предопределеното, достатъчно е само да се вслушаме в подсказките на съдбата, дори понякога те да са облечени в съвършено нелепи форми.
И друго доста любопитно, забелязали ли сте, че когато започнете да се оплаквате на някого от неуспехите си, те се разпространяват дори върху сферите на живота си, в които дотогава всичко е било наред? Защо става така? Защото съдбата не обича да я критикуват, защото отнемайки нещо, рано или късно, тя щедро подарява друго, понякога много по-ценно. И именно затова мрънкачите са нещастни - те просто не дават възможност са своята съдба да ги награди...
Следователно, третият извод е - не се оплаквайте от съдбата си, не я критикувайте и тогава тя ще е ласкава и щедра към вас.
Някои хора са недоволни от живота си и мечтаят за по-добра съдба, но в същото време не правят нищо. А изход има, дори и за такива мързеливци.
Искате да промените живота си ? Ами променете го! Изцяло! Затова четвъртият извод е - съдбата може да се промени - въпросът е, обаче, нужно ли е това?...
Автор: Тони
Ние се раждаме в определен ден и час и нашите първи водачи стават астрологичните, звездните показатели. А след това, в изграждането на нашата съдба започват да се намесват външни фактори - битови условия, социален статус на родителите, тяхното отношение и т.н. Всеки човек има възможност за избор и всеки, съзнателно или не, променя живота си.
Още в училище можете да се запознаете с добри деца или пък, напук на родителите, да се влеете в компанията на отявлени хулигани - изборът е ваш, а последствията различни. Може да плувате по течението, а може и да се опитате да промените обстоятелствата.
И ето първият извод - ние сами сме в състояние да променяме съдбата си, особено ако хората вярват в нас.
Народната мъдрост гласи, че на когото му е съдено да го обесят, няма да се удави. Тя е и вярна и не толкова.
Всъщност, ние можем да построим линията на живота си, но не и нейния финал. Въпреки
че, ако умеем да четем знаците на съдбата, можем да коригираме и финала, или поне да го отложим.
Пророческите сънища, внезапно рухналите планове, закъсненията за самолета или влака - всичко това са своеобразни маяци, в които, ако се вслушаме, можем да забавим фаталната развръзка. Но колко от нас го умеят? Именно затова се говори, че съдбата на всекиго е написана прeдварително.
Вторият извод е, че можем да избегнем предопределеното, достатъчно е само да се вслушаме в подсказките на съдбата, дори понякога те да са облечени в съвършено нелепи форми.
И друго доста любопитно, забелязали ли сте, че когато започнете да се оплаквате на някого от неуспехите си, те се разпространяват дори върху сферите на живота си, в които дотогава всичко е било наред? Защо става така? Защото съдбата не обича да я критикуват, защото отнемайки нещо, рано или късно, тя щедро подарява друго, понякога много по-ценно. И именно затова мрънкачите са нещастни - те просто не дават възможност са своята съдба да ги награди...
Следователно, третият извод е - не се оплаквайте от съдбата си, не я критикувайте и тогава тя ще е ласкава и щедра към вас.
Някои хора са недоволни от живота си и мечтаят за по-добра съдба, но в същото време не правят нищо. А изход има, дори и за такива мързеливци.
Искате да промените живота си ? Ами променете го! Изцяло! Затова четвъртият извод е - съдбата може да се промени - въпросът е, обаче, нужно ли е това?...