Хората, които са преживели състояние на клинична смърт, разказват, че в този момент са усетили как излизат от собственото си тяло и летят по тъмен тунел, в края на който се вижда светлина. Учените, обаче,  се отнасят доста скептично към подобни съобщения и ги обясняват  напълно рационално.

Изследователи от Единбургския и Кембриджкия университет  изказали версията, че мозъкът се опитва да се адаптира към факта на смъртта, което поражда халюцинации. Учените заявяват, че човек може да изпита  същите усещания и  без да умира. Чувството  на покой и умиротворение, за което говорят завърналите се от онзи свят, е предизвикано от попадането на хормона норадреналин в кръвта. Обикновено той се отделя в момент на стрес или травми. Мозъкът възприема смъртта като нещо подобно на тези критични случаи, в опита да се приспособи към обстоятелствата, с които не се е сблъсквал по-рано.

Според учените от Единбург, дългият тунел или полетът по посока на светлината са резултат от постепенното отмиране на клетките, отговарящи за трансформацията на светлината, попадаща в ретината на окото, в определени картини в мозъка.

Според други теории пък, повишеното ниво на въглероден двуокис в кръвта предизвиква странните халюцинации.  Тази теория споделят много специалисти, които добавят, че пациентите чуват необичаен шум поради недостиг  на кислород в мозъка.  А ‘филмовата лента на живота’, за която разказват мнозина, е следствие от постепенното отмиране на клетките на паметта...























































Автор: Тони