Днес почитаме паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Викентий и Стефанида

Днес православната църква почита паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Викентий и Стефанида. Свети Мина е бил войник, който е пострадал през 138-161г. в Италия. Той бил убит с меч от Максимиан и Диоклетиан. Неговите страдания били видени от христ

Днес православната църква почита паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Викентий и Стефанида.

Свети Мина е бил войник, който е пострадал през 138-161г. в Италия. Той бил убит с меч от Максимиан и Диоклетиан. Неговите страдания били видени от християнката Стефанида, която видяла и слизащите от небето два светли венеца. Тя започнала силно да вика и да слави подвига на св. мъченик и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.

Св. Викентий бил дякон, който се удостоил на страдание заради вярата във Валенсия, Испания при император Диоклетиан.

На днешният ден българите празнуват в чест на св. Мина. Според нашите представи светецът е бил господар на вълците, който имал за задача да ги пуска и прибира. 11 ноември бележи средата на Вълчите празници - от Архангеловден до Коледни Заговезни. Говори се, че това е времето, когато вълците са най-диви.

Вълчите празници водят след себе си едни от най-дългите нощи, легендите гласят, че страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември, след тази дата хората рядко излизали навън, след като се стъмни.

В началото на месец ноември са последните дни, през които прадедите ни са си позволявали да излизат навън късно вечер, да се събират на мегдана, да играят хора и ръченици и да се срещат с любимите, след като слънцето се скрие зад хоризонта. По това време всички хора, които правели ремонти, ги довършвали, оправяли оградите на дворовете си и запушвали дупките, през които можело да се промъкнат неканени караконджоли и други зли сили.

Началото на Вълчите празници слага и началото на върлуването на най-страшните болести. Нощите от 11-ти до 21-ви ноември били наричани "мратински". Мрата е голяма черна кокошка, която имала големи очи и криле. Тя обикаляли населените места, за да търси обречените, чиито души трябва да отнесе със себе си към отвъдното. За да не станат нейна жертва, хората си правели "мратиняк" - принасяли в жертва пиле. Те прерязвали неговото гърло и изричали "ние не те колим,коли те Мратиняка". Правели това, надявайки се, че ще пренесат болестта върху животните и така ще се спасят. Нанизвали на главата и краката на пилето червен конец и го връзвали към оградата, за да плаши злите сили. На другия ден правели няколко магически ритуала с перушината и жлъчката на птицата, а свещеникът прекадявал всички къщи.

Най-страшният ден за хората бил 21-ви ноември, който бил наречен "Куцуклан". Легандата разказва, че глутница вълци се събрала и тръгнала да ловува и всеки един от тях успял да си хване плячка. Само един останал гладен - кучият вълк. Той се облегнал на едно дърво, зад което се криел един човек. Вълкът го видял и успял да го хване и изяде.

В някои райони смятат, че този вълк е на късмет. Доста родители кръщавали децата си Вълчо, Вълко, Вълкана, за да бъдат здрави и силни. Друга легенда гласи, че ако вълк успее да се промъкне в стадото и да открадне овца, без да бъде забелязан от овчаря, то напролет ще се родят много агнета и ще има доста мляко през лятото.

Дори тези повели да ви изглеждат доста глупави и наивни, не е лошо като идея да се възползвате от последните есенни слънчеви лъчи. Уплътнете прозорците си, дори да не вярвате в съществуването на Мрата, то поне ще се предпазите от дългите студени зимни нощи. Автор: Ралица Солакова