Български уред потегля към Марс с космическата станция 'Фобос Грунт'

Напоследък много се говори колко силно е застрашен животът на Земята от слънчевата активност. Учените са сигурни, че още през 2013 година се очаква пик в изригванията и магнитните бури. Човечеството, обаче, е вече подготвено благо

2011-11-09 19:34:27

Български уред потегля към Марс с космическата станция 'Фобос Грунт'

Напоследък много се говори колко силно е застрашен животът на Земята от слънчевата активност. Учените са сигурни, че още през 2013 година се очаква пик в изригванията и магнитните бури.

Човечеството, обаче, е вече подготвено благодарение на уред, който на всичкото отгоре е българско производство и се нарича ‘Люлин’. Това е спектрометър за космически измервания в реално време и е дело на 15 учени от Института за космически и слънчево-земни изследвания към БАН. Вчера малкият уред по план трябваше да поеме към Марс от космодрума в Байконур. Той е качен на борда на станция - руски проект с международно участие, наречена ‘Фобос Грунт’.

Станцията се отправя към Марс, но преди това ще направи няколко завъртания около Земята, за да може българският уред да замери радиационните пояси на планетата. Уредът ‘Люлин Фобос’ ще замери и слънчевите изригвания.

Известно е, че слънчевата радиация е враг номер 1 на всяка мисия в Космоса. Засега ние сме защитени от магнитния щит около планетата. В Космоса, обаче, космонавтите са изложени на големи дози вредни лъчи. Именно резултатите от българския уред ‘Люлин’ ще покажат дали е възможен пилотиран полет до Марс. По време на своя път от Земята до Марс, уредът ‘Люлин’ ще следи и за невидимите капани от йонизиращо лъчение.

Немалък риск крият и двата радиационни пояса на Земята. При излитате космонавтите са засегнати от вътрешния, а при преминаване в околоземна орбита - от външния. Третата опасност, за която ‘Люлин’ ще следи са магнитните бури. Уредът ще алармира и ще изключва най-уязвимите блокове при слънчеви изригвания.

Космическата станция ‘Фобос Грунт’ ще събира данни в марсианската орбита и ще картографира повърхността на Червената планета. Тя също ще отговори на въпроса дали радиацията позволява на човек да достигне до Марс невредим. Един от най-важните въпроси, на които се очаква да бъде даден отговор от мисията е дали двата естествени спътника на Марс са астероиди, прихванати от магнитното поле на планетата.

Всъщност, размерите на българския спектрометър ‘Люлин’ са сравними с химикалка, а теглото му е 500 г. Според специалистите стойността на уреда е само 40 000 лева, но реалната му цена се измерва в хиляди евро.
Автор: Тони