Синдром на хроничната умора

Напоследък у нас все повече хора започнаха да работят по 10-12 часа дневно. Като се прибавят и разни служебни обеди и вечери и съботни ангажименти, понякога работната седмица става 60-70 часа. Още през 80-те години на минали

2011-11-06 15:50:39

Напоследък у нас все повече хора започнаха да работят по 10-12 часа дневно. Като се прибавят и разни служебни обеди и вечери и съботни ангажименти, понякога работната седмица става 60-70 часа.

Още през 80-те години на миналия век американските лекари са определили едно ново заболяване, на което дали името ‘синдром на хроничната умора’ или невроциркулаторна дистония. Симптомите на това модерно заболяване са непрекъсната умора, която продължава повече от месец-два, снижава се физическата активност, пациентите изпитват главоболие и мускулни болки, които не могат да се обяснят с работа, те са силно раздразнителни. Случва се така, че някои пациенти засилват употребата на алкохол и медикаменти до злоупотреба, дори и в работно време, те имат психоневрологични оплаквания, труден мисловен процес, депресии, нарушения на съня, шум в ушите и замайване. Най-странното е, че понякога може леко се покачи и телесната температура и да се появят симптоми като при настинка - болки в гърлото със спадане на гласа и трудно преглъщане.

Според учените, в случая се касае до намаляване на хормона серотонин в организма. В централната нервна система той играе важна роля при регулирането на гняв, телесна температура, настроение, сън, сексуалност и апетит. Ниските му нива предполагат нарастване на агресивното поведение, депресия, мигрена и раздразнителност.

Естествено, това заболяване не е характерно само за работещите, а се отнася в пълна сила и за учениците. Защото, ако изчислим техния ‘работен’ ден - 6 часа в училище и още толкова за подготовка на уроците - май ще закръглим 12 часа.

Затова, когато почувствате подобни симптоми, веднага се обърнете към специалист и се опитайте да редувате ученето със спорт и разходки на чист въздух. И... намалете темпото /ако е възможно, разбира се ;( /... Автор: Тони