На предстоящата мегаизложба във френския Лувър, страната ни ще бъде представена от
много български съкровища, между които са пръстенът на Калоян, Панагюрското златно съкровище и керамичната икона на св. Теодор Стратилат. За ръководител на изложбата и председател на работната група по организирането й е назначен директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Датата на изложбата още не е уточнена, но тя със сигурност ще бъде открита от новоизбрания български президент Росен Плевнелиев и от премиера Бойко Борисов, както и от министър Рашидов и проф. Димитров.
Това ще бъде първото българско представяне в централната сграда на Лувъра, а подобна изложба страната ни не е правила досега. Досега България е правила само две тематични експозиции на тракийското и на древновековното българско изкуство през 1973 и през 1980 г. Тези изложби, обаче, са били извън централния комплекс от сгради на Лувъра.
Изложбата ще стои във френския музей минимум три месеца, а всички експонати ще бъдат оригинални - това е задължителното условие на музеи от такъв ранг като Лувъра.
Въпреки че тепърва ще се уточняват площите на залите, със сигурност ще бъдат показани Панагюрското златно съкровище, Преславското златно съкровище, което съдържа накитите на неизвестна царица или принцеса от 10-ти век, Никополското съкровище от злато и сребро от 14-ти век.
В Париж ще бъдат занесени и древни икони като Несебърската Света Богородица от 14-ти век, която е дарение от вуйчо на цар Иван Александър на манастира в крайморския град.
Друг интересен експонат, който със сигурност ще пътува за легендарния музей в Париж, е най-старата църковна камбана в света. Тя е от бронз и е датирана от 1211-1216 година. Била е дарена от деспот Алексий Слав на митрополитската църква в Мелник и е стояла на кулата-камбанария там. Именно в Лувъра пък се съхранява втората най-стара камбана в света - от 1242 г.
Сред задължителните експонати, които ще се отправят към Лувъра е и Варненското златно праисторическо златно съкровище, което е най-старото обработено злато в света - от 5-то хилядолетие пр. Хр. Съкровището е открито през 1972 година, а сред най-богатите находки е гроб 43, където е открит скелет на 40-45 годишен мъж. Там именно са намерени 990 златни предмета с общо тегло 1,5 килограма. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете и гърдите на мъжа, а на шията си е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 гр. От богато украсените дрехи може да се извади заключение, че мъжът е заемал високо място в обществото и е бил или вожд, или жрец. Слабините му са били покрити със златен фалос, изграден от украшения, образуващи формата на напръстник.
Научният анализ с въглерод показва, че цивилизацията е на близо 6000 години преди новата ера. Това време съвпада с възникването на шумерската и асирийската цивилизация. Затова учените имат основание да смятат, че находките от Варненския некропол са най-старото златно съкровище в света.
Автор: Тони
много български съкровища, между които са пръстенът на Калоян, Панагюрското златно съкровище и керамичната икона на св. Теодор Стратилат. За ръководител на изложбата и председател на работната група по организирането й е назначен директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Датата на изложбата още не е уточнена, но тя със сигурност ще бъде открита от новоизбрания български президент Росен Плевнелиев и от премиера Бойко Борисов, както и от министър Рашидов и проф. Димитров.
Това ще бъде първото българско представяне в централната сграда на Лувъра, а подобна изложба страната ни не е правила досега. Досега България е правила само две тематични експозиции на тракийското и на древновековното българско изкуство през 1973 и през 1980 г. Тези изложби, обаче, са били извън централния комплекс от сгради на Лувъра.
Изложбата ще стои във френския музей минимум три месеца, а всички експонати ще бъдат оригинални - това е задължителното условие на музеи от такъв ранг като Лувъра.
Въпреки че тепърва ще се уточняват площите на залите, със сигурност ще бъдат показани Панагюрското златно съкровище, Преславското златно съкровище, което съдържа накитите на неизвестна царица или принцеса от 10-ти век, Никополското съкровище от злато и сребро от 14-ти век.
В Париж ще бъдат занесени и древни икони като Несебърската Света Богородица от 14-ти век, която е дарение от вуйчо на цар Иван Александър на манастира в крайморския град.
Друг интересен експонат, който със сигурност ще пътува за легендарния музей в Париж, е най-старата църковна камбана в света. Тя е от бронз и е датирана от 1211-1216 година. Била е дарена от деспот Алексий Слав на митрополитската църква в Мелник и е стояла на кулата-камбанария там. Именно в Лувъра пък се съхранява втората най-стара камбана в света - от 1242 г.
Сред задължителните експонати, които ще се отправят към Лувъра е и Варненското златно праисторическо златно съкровище, което е най-старото обработено злато в света - от 5-то хилядолетие пр. Хр. Съкровището е открито през 1972 година, а сред най-богатите находки е гроб 43, където е открит скелет на 40-45 годишен мъж. Там именно са намерени 990 златни предмета с общо тегло 1,5 килограма. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете и гърдите на мъжа, а на шията си е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 гр. От богато украсените дрехи може да се извади заключение, че мъжът е заемал високо място в обществото и е бил или вожд, или жрец. Слабините му са били покрити със златен фалос, изграден от украшения, образуващи формата на напръстник.
Научният анализ с въглерод показва, че цивилизацията е на близо 6000 години преди новата ера. Това време съвпада с възникването на шумерската и асирийската цивилизация. Затова учените имат основание да смятат, че находките от Варненския некропол са най-старото златно съкровище в света.