Ревността съществува от момента, в който е започнала своето съществуване и любовта. Дори не е изключено тя да е по-стара. В нейната основа стои инстинктът за размножаване, който от древни времена диктува желанието на човек да изгони своята конкуренция и да се наслаждава на спокойствие на любимия.
Ревността наподобява чувството за съперничество. Ревнивите хора имат нелеката задача ежедневно да показват на своята половинка превъзходството си пред останалите по всички параграфи. В същото време ревнивецът не обръща никакво внимание на своите недостатъци и не прави нищо, за да ги пребори. Човек трябва да намери сили и желание да се погледне отстрани и да допусне фактът, че може и да не е прав, а това го могат прекалено малко хора.
Има и друг вариант - ревнивците да не са ревнували напразно и да имат желание да накажат провинилите се както морално, така и физически. Всичко това, разбира се, е придружено със сълзи, нервни, счупени предмети, скандали, а понякога и със синини.
В крайна сметка човекът, който е бил ревнуван без причина се чувства обиден, ядосан, понякога дори унижен. Ревнивецът, ако е хванал половинката си в изневяра, известно време е както наранен, така и радостен, че е бил прав, но след това, ако двамата останат заедно, остават липсата на доверие, обвиненията, следенето и т.н. От своя страна ревнуваният човек започва да губи чувствата си към своята половинка, а другият смята, че това е факт, защото има друг/а. По този начин двойката попада в един порочен кръг - единия обвинява другия в изневяра, а оттам се получава охлаждане в отношенията. След това пък се засилва контрола - къде е бил/а, с кого е говорил/а, с кого се е виждал/а и т.н. - а това също не влияе добре върху любовните взаимоотношения.
Всяко нещо е полезно в малки дози, дори ревността. Тя може да се приеме като нещо отрицателно, ако породена от ниско самочувствие. Понякога се случва мъж, който има кариера, приятели, като цяло хубав живот, да ревнува жена си от всичко, дори от стола, на който седи. Ниското самочувствие понякога идва от детството на човек. Някои родители искат от детето си прекалено много, като в същото време пестят похвалите си към него, но не пестят наказанията.
Някои хора ревнуват, защото половинката им е по-успяла личност - има по-високи доходи, по-хубаво семейство, по-красив външен вид и т.н.
Ревността е нещо неприятно както за ревнивеца, така и за човека, когото ревнуват. Ако тя не се овладее навреме, изходът от връзката няма да бъде благоприятен.
Ако човек ревнува в малки количества, то ревността може да бъди дори положителна. Ако жената е забелязала, че съпругът й закъснява често за работа, може би се е досетила, че има друга жена в живота му, но не е сигурна. Затова е по-добре да не се вдига скандал веднага, а първо да обърне внимание на себе си, на своя външен вид и ако нещата не се променят, тогава да провери дали наистина й изневеряват или просто мъжът й е кариерист.
Когато сте от дълго време със своята половинка е хубаво да показвате, че ревнувате, но трябва да внимавате да не прекалите. Когато е в малки количества тя придава пикантен вкус, но когато се прекали с нея започва да горчи, дори да причинява болка.
Автор: Ралица Солакова
Ревността наподобява чувството за съперничество. Ревнивите хора имат нелеката задача ежедневно да показват на своята половинка превъзходството си пред останалите по всички параграфи. В същото време ревнивецът не обръща никакво внимание на своите недостатъци и не прави нищо, за да ги пребори. Човек трябва да намери сили и желание да се погледне отстрани и да допусне фактът, че може и да не е прав, а това го могат прекалено малко хора.
Има и друг вариант - ревнивците да не са ревнували напразно и да имат желание да накажат провинилите се както морално, така и физически. Всичко това, разбира се, е придружено със сълзи, нервни, счупени предмети, скандали, а понякога и със синини.
В крайна сметка човекът, който е бил ревнуван без причина се чувства обиден, ядосан, понякога дори унижен. Ревнивецът, ако е хванал половинката си в изневяра, известно време е както наранен, така и радостен, че е бил прав, но след това, ако двамата останат заедно, остават липсата на доверие, обвиненията, следенето и т.н. От своя страна ревнуваният човек започва да губи чувствата си към своята половинка, а другият смята, че това е факт, защото има друг/а. По този начин двойката попада в един порочен кръг - единия обвинява другия в изневяра, а оттам се получава охлаждане в отношенията. След това пък се засилва контрола - къде е бил/а, с кого е говорил/а, с кого се е виждал/а и т.н. - а това също не влияе добре върху любовните взаимоотношения.
Всяко нещо е полезно в малки дози, дори ревността. Тя може да се приеме като нещо отрицателно, ако породена от ниско самочувствие. Понякога се случва мъж, който има кариера, приятели, като цяло хубав живот, да ревнува жена си от всичко, дори от стола, на който седи. Ниското самочувствие понякога идва от детството на човек. Някои родители искат от детето си прекалено много, като в същото време пестят похвалите си към него, но не пестят наказанията.
Някои хора ревнуват, защото половинката им е по-успяла личност - има по-високи доходи, по-хубаво семейство, по-красив външен вид и т.н.
Ревността е нещо неприятно както за ревнивеца, така и за човека, когото ревнуват. Ако тя не се овладее навреме, изходът от връзката няма да бъде благоприятен.
Ако човек ревнува в малки количества, то ревността може да бъди дори положителна. Ако жената е забелязала, че съпругът й закъснява често за работа, може би се е досетила, че има друга жена в живота му, но не е сигурна. Затова е по-добре да не се вдига скандал веднага, а първо да обърне внимание на себе си, на своя външен вид и ако нещата не се променят, тогава да провери дали наистина й изневеряват или просто мъжът й е кариерист.
Когато сте от дълго време със своята половинка е хубаво да показвате, че ревнувате, но трябва да внимавате да не прекалите. Когато е в малки количества тя придава пикантен вкус, но когато се прекали с нея започва да горчи, дори да причинява болка.