Напоследък учените ни изненадват с все по-интересни сензации. Британско изследване, например, показва, че хората, които обитават северните части на света, са развили по-големи мозъци и очи, които им помагат да се справят с дългите мрачни зимни сезони и по-слабата светлина.
Специалистите от Оксфорд са изследвали очните орбити и мозъчния капацитет на 12 различни популации, обитавали различни места по света от Англия до Австралия и от Уганда до САЩ.
За целта учените са използвали 55 човешки черепа. Направеният анализ е показал, че колкото по-отдалечени от Екватора са били човешките популации, толкова по-големи са били мозъците на хората.
Изследователите напомнят, че по-големият мозък, съвсем не означава по-голям интелект. Причината, обаче, той да се развие е, че северните обитатели са имали нужда от по-големи зрителни зони в мозъка, за да се справят с по-слабата светлина по тези географски ширини.
С отдалечаването от Екватора светлината намалява и при хората големината на мозъка и очите е еволюирала. Резултатите от изследването разкриват и скоростта на еволюцията, помогнала да индивидите да се приспособят към новите местообитания.
Учените от изследователския екип твърдят, че хората обитават високите географски ширини едва от няколко десетки хиляди години, но въпреки това, изненадващо бързо са адаптирали визуалните си системи към облачното небе, лошото време и дългите зими.
Автор: Тони
Специалистите от Оксфорд са изследвали очните орбити и мозъчния капацитет на 12 различни популации, обитавали различни места по света от Англия до Австралия и от Уганда до САЩ.
За целта учените са използвали 55 човешки черепа. Направеният анализ е показал, че колкото по-отдалечени от Екватора са били човешките популации, толкова по-големи са били мозъците на хората.
Изследователите напомнят, че по-големият мозък, съвсем не означава по-голям интелект. Причината, обаче, той да се развие е, че северните обитатели са имали нужда от по-големи зрителни зони в мозъка, за да се справят с по-слабата светлина по тези географски ширини.
С отдалечаването от Екватора светлината намалява и при хората големината на мозъка и очите е еволюирала. Резултатите от изследването разкриват и скоростта на еволюцията, помогнала да индивидите да се приспособят към новите местообитания.
Учените от изследователския екип твърдят, че хората обитават високите географски ширини едва от няколко десетки хиляди години, но въпреки това, изненадващо бързо са адаптирали визуалните си системи към облачното небе, лошото време и дългите зими.