На първите избори след Освобождението на Бургас, жителите му са гласували чрез боб и нахут. Един ден след паметното събитие, ген. Лермонтов събрал видните бургаски първенци и назначил Нико Попов за кмет.
Месец по-късно бургаският район преминава отново към границите на османската империя в автономната област- Източна Румелия. Тогава през март 1878г се провеждат първите официални избори за кмет и помощник- кмет.Тогава все още е нямало познатите ни днес бюлетини, поради което на избирателите им се е наложило да използват алтернативен метод. За да упражнят правото си на глас, те използвали бобени зърна, за да гласуват за кмет и нахут, за заместник-кмет. Тогава за кмет бил избран Панайот Русалиев.
По онова време Бургас е имал местен парламент. Негови членове били четирима българи, трима гърци, двама турци, двама евреи и един арменец. Сами можете да си представите за каква пъстрота на етническата картина става въпрос.
Ако се върнем пак на гласуването, трябва да споменем, че никой не е описал конкретен механизъм за него. Непосредствено след Освобождението гласоподавателите са били доста малко, тъй като жените не са имали право на вот. По онова време са били необходими не 18, а 21 години, за всички мъже, които са искали да упражнят правото си на глас. Не е ясно дали е имало повече от един кандидат за постовете на кмет и помощник-кмет. Като цяло информацията от този период е доста оскъдна.
Автор: Tsveti
Месец по-късно бургаският район преминава отново към границите на османската империя в автономната област- Източна Румелия. Тогава през март 1878г се провеждат първите официални избори за кмет и помощник- кмет.Тогава все още е нямало познатите ни днес бюлетини, поради което на избирателите им се е наложило да използват алтернативен метод. За да упражнят правото си на глас, те използвали бобени зърна, за да гласуват за кмет и нахут, за заместник-кмет. Тогава за кмет бил избран Панайот Русалиев.
По онова време Бургас е имал местен парламент. Негови членове били четирима българи, трима гърци, двама турци, двама евреи и един арменец. Сами можете да си представите за каква пъстрота на етническата картина става въпрос.
Ако се върнем пак на гласуването, трябва да споменем, че никой не е описал конкретен механизъм за него. Непосредствено след Освобождението гласоподавателите са били доста малко, тъй като жените не са имали право на вот. По онова време са били необходими не 18, а 21 години, за всички мъже, които са искали да упражнят правото си на глас. Не е ясно дали е имало повече от един кандидат за постовете на кмет и помощник-кмет. Като цяло информацията от този период е доста оскъдна.