Ако беше жив, днес Алфред Нобел щеше да навърши 178 години. През този месец, светът научи имената на новите щастливци - лауреатите на най-престижната, Нобеловата, награда в 6 сфери на човешката дейност. Нобеловите награди се връчват за пръв път преди 110 години, през 1901-а, 5 години след смъртта на своя основател.
Защо шведът Алфред Нобел решава да завещае богатството си на бъдещите най-големи учени, литератори и борци за мир? Що за човек е бил той?
Съвременниците на Нобел го считат за личност, която не се вписва в образа на преуспяващия капиталист на епохата. За разлика от другите водещи фигури в деловия свят, той спокойно може да бъде наречен спартанец. Нобел обича уединението, не пие, не пуши, хазартът му е чужд. Свободно говори 5 езика.
В личната библиотека на изобретателя има трудове на велики учени, философи и писатели. Той обожава Юго, Балзак, Мопасан, харесва творчеството на Тургенев, но не приема натурализма на Зола. В един период на живота си, Нобел дори мисли да захвърли бизнеса си и да се посвети изцяло на литературата. Той е написал доста пиеси, романи, стихотворения.. Дали пък цивилизацията не е изгубила един велик писател?
Алфред Нобел е основател на огромна промишлена империя, той е доктор по философия, академик и, разбира се, учредител на премията, увековечила името му в човешката памет. Той е автор на 350 изобретения, а в момента на смъртта си, притежава 93 фабрики за динамит в различни страни.
Откъде тръгва Алфред Нобел? Той е роден на 21 октомври 1833 година в Стокхолм. Първото си делово пътешествие той прави едва 17-годишен. Отива в Париж да изучава любимата си химия, а после пресича океана и в Америка води преговори с шведския учен Джон Ериксон - изобретателя на първия боен параход.
По стечение на обстоятелствата, след време Нобел започва работа в Русия, с компанията на баща си, за производство на боеприпаси за Кримската война. Впоследствие те произвеждат парна машини за кораби, които по-късно, преоборудвани в танкери, пренасят черното злато по Волга. По време на настъпилата тежка финансова криза, Алфред Нобел и баща му, се връщат в родната си Швеция и се посвещават на химични изследвания.
Те експериментират с взривни вещества и главно с нитроглицерин. Така, Алфред Нобел постига и първия си голям успех - получава изведнъж три патента за свои изобретения.
От този момент нататък, където и да живее, Нобел има подръка изследователски микроцентър. Необходимите за проучвания средства първоначално той си осигурява чрез кредит от френска банка в размер на 100 000 франка.
През 1864 година, Нобел патентова детонатор, като използва метална капсула с гърмящ живак. Това изобретение е в основа на практическото използване на изпаряващи се взривни вещества. Това важно откритие, обаче, предизвиква трагедия - при експлозия в стокхолмската лаборатория загиват 8 души, между които и братът на Нобел - Емил. Това съсипва бащата на Нобел и той се оттегля от изследователската дейност.
Алфред, обаче, продължава делото, независимо от силния шок, който преживява от загубата на толкова хора и развихрилото се обществено недоволство. Обществената враждебност към взривоопасните постижения на Нобел му действа силно потискащо, защото той е убеден, че действа за благото на обществото. Все пак, макар и с големи усилия, той успява да убеди шведските железопътни предприятия да приемат неговото изобретение за прокарване на тунели. Но, след стокхолмската трагедия, следват и други - със земята е изравнен завод в Хамбург, взривове отнемат живота на стотици хора в Ню Йорк, Сидни, Ливърпул, Сан Франциско...
Изобретателят денонощно мисли как да укроти детонацията на нитроглицерина. В един момент му идва на ум да използва порестия природен материал кизелгур. Получената смес вече не е опасна, а новото откритие получава названието динамит - от гръцката дума ‘динамис’ - сила.
Нобеловият експлозив донася на откривателя си голяма известност и производството му поставя началото на натрупването на голямо състояние. Бизнесът се разраства. Динамитът покорява световния пазар и чрез него се осъществяват грандиозни проекти - прокопават се тунелите ‘Сен Готар’ в Алпите, Коринтският канал, разбиват се подводните скали в Ийст ривър в Ню Йорк, разчиства се Дунав при Железни врата, разработват се нефтените залежи в Баку...
След няколко години Нобел създава и бездимния барут /балистат/. Последното му откритие пък е прогресивният бездимен барут, който той патентова през 1896 година.
Три години преди смъртта си Алфред Нобел, обаче, заявява: ‘От своя страна, аз желая всички оръжия да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място’. Великият изобретател заявява, че войната е ‘ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление’, че би желал да изобрети ‘вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, че войната да стане невъзможна завинаги’.
Пацифистките убеждения на Алфред Нобел са в основата на приятелството му с Берта фон Зутнер, активна участничка в Европейското движение за мир. Те са и мотивът му една от наградите, които определя чрез завещанието си, да е за съдействие за мирно уреждане на проблемите в света.
Прословутото завещание на Алфред Нобел е дълбоко осмислено и точно изразява убежденията му. ‘Голямото наследство е нещастие, тъй като развращава хората’, смята Нобел. ‘Който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници, че дори и на децата си. Не е редно да им се завещават големи суми, които те не са заслужили, тъй като това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида’.
Друг мотив за съдбата на състоянието на Нобел е желанието му да изкупи греховете си пред човечеството и хората да разберат, че мечтата му за прогрес и за мир е била водеща сила в живота му.
А ето какво самият Нобел желае да се пише в неговата биография:
‘Нобел е бедно, полуживо същество. Достойнствата му са, че поддържа ноктите си чисти и не е никому в тежест. Недостатъците му са липса на семейство, велико търпение, слабо здраве, но добър апетит. Единственото му желание е да не бъде погребан жив. Най-големият му грях е, че не обича богатството. Нима това е недостатъчно за простосмъртния?’
Автор: Тони
Защо шведът Алфред Нобел решава да завещае богатството си на бъдещите най-големи учени, литератори и борци за мир? Що за човек е бил той?
Съвременниците на Нобел го считат за личност, която не се вписва в образа на преуспяващия капиталист на епохата. За разлика от другите водещи фигури в деловия свят, той спокойно може да бъде наречен спартанец. Нобел обича уединението, не пие, не пуши, хазартът му е чужд. Свободно говори 5 езика.
В личната библиотека на изобретателя има трудове на велики учени, философи и писатели. Той обожава Юго, Балзак, Мопасан, харесва творчеството на Тургенев, но не приема натурализма на Зола. В един период на живота си, Нобел дори мисли да захвърли бизнеса си и да се посвети изцяло на литературата. Той е написал доста пиеси, романи, стихотворения.. Дали пък цивилизацията не е изгубила един велик писател?
Алфред Нобел е основател на огромна промишлена империя, той е доктор по философия, академик и, разбира се, учредител на премията, увековечила името му в човешката памет. Той е автор на 350 изобретения, а в момента на смъртта си, притежава 93 фабрики за динамит в различни страни.
Откъде тръгва Алфред Нобел? Той е роден на 21 октомври 1833 година в Стокхолм. Първото си делово пътешествие той прави едва 17-годишен. Отива в Париж да изучава любимата си химия, а после пресича океана и в Америка води преговори с шведския учен Джон Ериксон - изобретателя на първия боен параход.
По стечение на обстоятелствата, след време Нобел започва работа в Русия, с компанията на баща си, за производство на боеприпаси за Кримската война. Впоследствие те произвеждат парна машини за кораби, които по-късно, преоборудвани в танкери, пренасят черното злато по Волга. По време на настъпилата тежка финансова криза, Алфред Нобел и баща му, се връщат в родната си Швеция и се посвещават на химични изследвания.
Те експериментират с взривни вещества и главно с нитроглицерин. Така, Алфред Нобел постига и първия си голям успех - получава изведнъж три патента за свои изобретения.
От този момент нататък, където и да живее, Нобел има подръка изследователски микроцентър. Необходимите за проучвания средства първоначално той си осигурява чрез кредит от френска банка в размер на 100 000 франка.
През 1864 година, Нобел патентова детонатор, като използва метална капсула с гърмящ живак. Това изобретение е в основа на практическото използване на изпаряващи се взривни вещества. Това важно откритие, обаче, предизвиква трагедия - при експлозия в стокхолмската лаборатория загиват 8 души, между които и братът на Нобел - Емил. Това съсипва бащата на Нобел и той се оттегля от изследователската дейност.
Алфред, обаче, продължава делото, независимо от силния шок, който преживява от загубата на толкова хора и развихрилото се обществено недоволство. Обществената враждебност към взривоопасните постижения на Нобел му действа силно потискащо, защото той е убеден, че действа за благото на обществото. Все пак, макар и с големи усилия, той успява да убеди шведските железопътни предприятия да приемат неговото изобретение за прокарване на тунели. Но, след стокхолмската трагедия, следват и други - със земята е изравнен завод в Хамбург, взривове отнемат живота на стотици хора в Ню Йорк, Сидни, Ливърпул, Сан Франциско...
Изобретателят денонощно мисли как да укроти детонацията на нитроглицерина. В един момент му идва на ум да използва порестия природен материал кизелгур. Получената смес вече не е опасна, а новото откритие получава названието динамит - от гръцката дума ‘динамис’ - сила.
Нобеловият експлозив донася на откривателя си голяма известност и производството му поставя началото на натрупването на голямо състояние. Бизнесът се разраства. Динамитът покорява световния пазар и чрез него се осъществяват грандиозни проекти - прокопават се тунелите ‘Сен Готар’ в Алпите, Коринтският канал, разбиват се подводните скали в Ийст ривър в Ню Йорк, разчиства се Дунав при Железни врата, разработват се нефтените залежи в Баку...
След няколко години Нобел създава и бездимния барут /балистат/. Последното му откритие пък е прогресивният бездимен барут, който той патентова през 1896 година.
Три години преди смъртта си Алфред Нобел, обаче, заявява: ‘От своя страна, аз желая всички оръжия да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място’. Великият изобретател заявява, че войната е ‘ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление’, че би желал да изобрети ‘вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, че войната да стане невъзможна завинаги’.
Пацифистките убеждения на Алфред Нобел са в основата на приятелството му с Берта фон Зутнер, активна участничка в Европейското движение за мир. Те са и мотивът му една от наградите, които определя чрез завещанието си, да е за съдействие за мирно уреждане на проблемите в света.
Прословутото завещание на Алфред Нобел е дълбоко осмислено и точно изразява убежденията му. ‘Голямото наследство е нещастие, тъй като развращава хората’, смята Нобел. ‘Който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници, че дори и на децата си. Не е редно да им се завещават големи суми, които те не са заслужили, тъй като това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида’.
Друг мотив за съдбата на състоянието на Нобел е желанието му да изкупи греховете си пред човечеството и хората да разберат, че мечтата му за прогрес и за мир е била водеща сила в живота му.
А ето какво самият Нобел желае да се пише в неговата биография:
‘Нобел е бедно, полуживо същество. Достойнствата му са, че поддържа ноктите си чисти и не е никому в тежест. Недостатъците му са липса на семейство, велико търпение, слабо здраве, но добър апетит. Единственото му желание е да не бъде погребан жив. Най-големият му грях е, че не обича богатството. Нима това е недостатъчно за простосмъртния?’