178 години от рождението на Алфред Нобел - един от най-великите изобретатели и основател на Нобеловите награди

Ако беше жив, днес Алфред  Нобел щеше да навърши 178 години. През този месец, светът научи имената на новите щастливци - лауреатите на най-престижната, Нобеловата, награда в 6 сфери на човешката дейност.  Нобеловите награди се връчват з

Ако беше жив, днес Алфред  Нобел щеше да навърши 178 години. През този месец, светът научи имената на новите щастливци - лауреатите на най-престижната, Нобеловата, награда в 6 сфери на човешката дейност.  Нобеловите награди се връчват за пръв път преди 110 години, през 1901-а, 5 години след смъртта на своя основател.

Защо шведът Алфред Нобел решава да завещае богатството си на бъдещите най-големи учени, литератори и борци за мир? Що за човек е бил той?

Съвременниците на Нобел го считат за личност, която не се вписва  в образа на преуспяващия капиталист на епохата. За разлика от другите водещи фигури в деловия     свят, той спокойно може да бъде наречен спартанец. Нобел  обича уединението, не пие, не пуши, хазартът му е чужд. Свободно говори 5 езика.

В личната библиотека на изобретателя има трудове на велики учени, философи и писатели. Той обожава Юго, Балзак, Мопасан, харесва творчеството на  Тургенев,  но не приема натурализма на Зола.  В един период на живота си, Нобел дори мисли да  захвърли бизнеса си и да се посвети изцяло на литературата.  Той е написал доста пиеси, романи, стихотворения.. Дали пък цивилизацията не е изгубила един велик писател?

Алфред Нобел е основател на огромна промишлена империя, той е доктор по философия, академик и, разбира се, учредител на премията, увековечила  името му в човешката памет.  Той е автор на 350 изобретения, а в момента на смъртта си, притежава 93 фабрики за динамит в различни страни.

Откъде тръгва Алфред Нобел? Той е роден  на 21 октомври 1833 година в Стокхолм.  Първото си делово пътешествие  той прави едва 17-годишен. Отива в Париж да изучава любимата си химия, а после  пресича океана и в Америка води преговори с шведския  учен Джон Ериксон - изобретателя на първия боен параход.

По стечение на обстоятелствата,  след време Нобел започва работа в Русия, с компанията на баща си, за производство на боеприпаси за Кримската война. Впоследствие те произвеждат  парна машини за кораби, които   по-късно,  преоборудвани в танкери,  пренасят черното злато по Волга.  По време на  настъпилата тежка финансова криза, Алфред Нобел и баща му, се връщат в родната си  Швеция и се посвещават на химични изследвания.
Те експериментират  с взривни вещества  и главно с нитроглицерин.  Така,   Алфред Нобел постига и първия си  голям успех - получава  изведнъж три патента за свои изобретения.

От този момент нататък, където и да живее,  Нобел има подръка изследователски микроцентър. Необходимите  за проучвания средства първоначално той си  осигурява чрез кредит от френска банка в размер на 100 000 франка.

През 1864 година, Нобел патентова детонатор, като използва метална капсула с гърмящ живак. Това изобретение е в основа на практическото използване на  изпаряващи се взривни вещества.  Това важно откритие, обаче, предизвиква трагедия - при експлозия в стокхолмската лаборатория загиват 8 души, между които и братът на  Нобел - Емил.  Това съсипва бащата на Нобел  и той се оттегля от изследователската дейност.

Алфред, обаче, продължава делото, независимо от силния шок, който преживява от  загубата на толкова хора  и развихрилото се обществено недоволство.  Обществената враждебност към взривоопасните постижения на Нобел му действа силно потискащо, защото той е убеден, че действа за благото на обществото.  Все пак, макар и с големи  усилия, той успява да убеди шведските железопътни предприятия да приемат неговото изобретение за прокарване на тунели.  Но,  след стокхолмската трагедия,  следват и други  -  със земята е изравнен завод в Хамбург, взривове отнемат  живота на стотици хора в Ню Йорк, Сидни, Ливърпул, Сан Франциско...

Изобретателят денонощно   мисли  как да укроти детонацията на нитроглицерина.  В един момент му идва на ум да използва порестия природен материал кизелгур. Получената смес вече не е опасна, а новото откритие получава названието динамит - от гръцката дума ‘динамис’ - сила.

Нобеловият експлозив донася на  откривателя си голяма известност и производството му поставя началото на натрупването на голямо състояние.  Бизнесът се разраства.  Динамитът покорява световния пазар и чрез  него се осъществяват грандиозни  проекти - прокопават се тунелите ‘Сен Готар’ в Алпите, Коринтският канал, разбиват се подводните скали в Ийст ривър в Ню Йорк, разчиства се Дунав при Железни врата, разработват се нефтените залежи  в Баку...

След няколко години Нобел създава и бездимния  барут /балистат/. Последното му откритие пък е прогресивният бездимен барут, който той патентова през 1896 година.

Три години преди смъртта си Алфред Нобел, обаче, заявява: ‘От своя страна, аз желая всички оръжия да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място’.  Великият изобретател заявява, че войната е ‘ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление’, че би желал да изобрети ‘вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, че войната да стане невъзможна завинаги’.

Пацифистките убеждения на Алфред Нобел са в основата на приятелството му с Берта фон Зутнер, активна участничка в Европейското движение за мир. Те са и  мотивът му една от наградите, които определя чрез завещанието си, да е за съдействие за мирно уреждане на проблемите в света.

Прословутото завещание на Алфред Нобел  е дълбоко осмислено и точно изразява убежденията му.  ‘Голямото наследство е нещастие, тъй като развращава хората’, смята Нобел. ‘Който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници, че дори и на децата си.  Не е редно да им се завещават големи суми, които те  не са заслужили, тъй като това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида’.

Друг мотив за съдбата на състоянието на Нобел е  желанието  му  да изкупи греховете си пред човечеството и хората да разберат, че мечтата му за прогрес и за мир е била водеща сила в живота му.

А ето какво самият Нобел желае да се пише в неговата биография:

‘Нобел е бедно, полуживо същество. Достойнствата му са, че поддържа ноктите си чисти и не е никому в тежест. Недостатъците му са липса на семейство, велико търпение, слабо здраве, но добър апетит.  Единственото му желание е да не бъде погребан жив. Най-големият му грях е, че не обича богатството. Нима това е недостатъчно за простосмъртния?’ Автор: Тони