Жената и мъжът възприемат света по различен начин, а това, разбира се, се отразява и на начина на общуването помежду им. За да можете да да постигнете истинско и пълноценно разбирателство с вашия партньор, най-добре е да познавате особеностите на неговата психика.
Установено е, че при жените необходимостта от общуване е един път и половина по-голяма, отколкото при мъжете. Желанието на дамите да бъбрят е тяхна вътрешна необходимост и, ако това не им се удаде, това се отразява отрицателно на тяхното самочувствие. Настроението и работоспособността им се понижават, а това често води до възникване на конфликти.
За жената , като по-емоционална натура, е много по-важен процесът на общуване, докато за мъжа - резултатът. Един мъж общува по-добре, ако знае целта на разговора. Абстрактното и неопределено само го дразни. Мъжът предпочита да говори за своите успехи, а жената - за своите тревоги, разочарования и болки, или пък за книги и филми... Мъжът предпочита да размишлява мълчешком, а жената по-често мисли на глас, което пък той приема като липса на дискретност.
Жената, от друга страна, е по-добрият слушател. Тя по-рядко прекъсва събеседника си и колкото повече слуша, толкова по-добре го разбира. Мъжът пък прекъсва събеседника си два пъти по-често, а слуша внимателно само 20-30 секунди.
При разговора, жените по-често се усмихват, те гледат мъжа в очите, докато мъжете гледат настрани. Психолозите, които изследват изражението на женските и мъжките лица, твърдят, че мимически, различни емоции, се изписват на женското лице, докато мъжът се опитва да ги потисне или скрие.
Установено е, че жените лъжат много по-добре. Те винаги могат да заблудят мъжа, дори и най-умния. Обратно, на малцина мъже се удава да излъжат жените. Те лъжат изкуствено.
Жените лъжат с поразително майсторство, докато виновният мъж търси непринуденост и нотки на прекалена естественост, което предателски го издава. Психолозите обясняват този феномен с високата чувствителност на жените към скрития подтекст, вроденото им умение да забелязват и разшифроват т. нар. невербални сигнали.
Мъжката реч пък е по-кратка, тъй като мъжът е по-категоричен в съжденията си. Неговото ‘да’ е ‘да’, а веднъж казал ‘не’, той рядко променя решението си. В женската реч, пък, има доста неопределеност, там по-често присъства ‘може би’. Тази неопределеност се усеща при употребата на условните наклонения, които жените използват два пъти повече от мъжете. Жените задават три пъти повече въпроси, речта им е насечена от възклицания, те се извиняват много по-често от мъжете....
Така че, добре е да познавате тези особености на психиката и на мисловните процеси на мъжа и н жената. Така ще си спестите куп главоболия и излишни конфликти.
Автор: Тони
Установено е, че при жените необходимостта от общуване е един път и половина по-голяма, отколкото при мъжете. Желанието на дамите да бъбрят е тяхна вътрешна необходимост и, ако това не им се удаде, това се отразява отрицателно на тяхното самочувствие. Настроението и работоспособността им се понижават, а това често води до възникване на конфликти.
За жената , като по-емоционална натура, е много по-важен процесът на общуване, докато за мъжа - резултатът. Един мъж общува по-добре, ако знае целта на разговора. Абстрактното и неопределено само го дразни. Мъжът предпочита да говори за своите успехи, а жената - за своите тревоги, разочарования и болки, или пък за книги и филми... Мъжът предпочита да размишлява мълчешком, а жената по-често мисли на глас, което пък той приема като липса на дискретност.
Жената, от друга страна, е по-добрият слушател. Тя по-рядко прекъсва събеседника си и колкото повече слуша, толкова по-добре го разбира. Мъжът пък прекъсва събеседника си два пъти по-често, а слуша внимателно само 20-30 секунди.
При разговора, жените по-често се усмихват, те гледат мъжа в очите, докато мъжете гледат настрани. Психолозите, които изследват изражението на женските и мъжките лица, твърдят, че мимически, различни емоции, се изписват на женското лице, докато мъжът се опитва да ги потисне или скрие.
Установено е, че жените лъжат много по-добре. Те винаги могат да заблудят мъжа, дори и най-умния. Обратно, на малцина мъже се удава да излъжат жените. Те лъжат изкуствено.
Жените лъжат с поразително майсторство, докато виновният мъж търси непринуденост и нотки на прекалена естественост, което предателски го издава. Психолозите обясняват този феномен с високата чувствителност на жените към скрития подтекст, вроденото им умение да забелязват и разшифроват т. нар. невербални сигнали.
Мъжката реч пък е по-кратка, тъй като мъжът е по-категоричен в съжденията си. Неговото ‘да’ е ‘да’, а веднъж казал ‘не’, той рядко променя решението си. В женската реч, пък, има доста неопределеност, там по-често присъства ‘може би’. Тази неопределеност се усеща при употребата на условните наклонения, които жените използват два пъти повече от мъжете. Жените задават три пъти повече въпроси, речта им е насечена от възклицания, те се извиняват много по-често от мъжете....
Така че, добре е да познавате тези особености на психиката и на мисловните процеси на мъжа и н жената. Така ще си спестите куп главоболия и излишни конфликти.