Владимир Вазов е кмет на столицата цели 6 години от 7 април 1926 до 14 март 1932 година. С избирането му на кметския пост започва един нов етап от развитието на Столичната община. Той се характеризира с прагматично управление на общинските служби и подобряване на финансовото им състояние, което довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столицата. За това допринасят и личните качества на
В. Вазов - предприемчивост, всеотдайност и организационен талант, доказали го по време на Първата световна война и като талантлив военачалник. През 6-те години на неговото управление започва осъществяването на най-големите начинания на Столичната община — изграждането на водопровода „Рила - София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при с. Курило и с. Симеоново . Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дължи на белгийското д-во за експроприацията на трамвайната служба по време на войната. Подменят се повечето от дървените мостове на Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня при Централната минерална баня и квартална баня в „Три кладенци". Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив. През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители. От 14 март 1932 г. до февруари 1933 г. Столичната община се управлява от седемчленна комисия. Със заповед на министъра на вътрешните работи за неин председател е назначен Боян Начов.
С царски указ № 210 от 24 май 1934 г. за кмет на София е назначен инж. И. Иванов. Той остава на този пост цели 10 години. Със сигурност това е човекът, направил най-много за нашата столица София.
Дейността му в столичните общински служби започва през 1919 г., когато е назначен за помощник-началник на отделението за водоснабдяване и канализация. През следващите години той проучва и проектира рилския водопровод, а от 1925 г. ръководи дирекцията за неговото изграждане до завършването на обекта през 1933 г.
По време на неговото кметуване се извършва основно реорганизиране на службите на Столичната община. Създават се нови отдели и правилници за тяхната дейност. Назначават се кадърни специалисти, които скъсват със съществуващата дотогава бюрократична и неефективна практика на общинските чиновници.
Едно от най-големите постижения на Столичната община през този период е ликвидирането на всички финансови нейни задължения, натрупани по време и след годините на войните. През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София", която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран.
През 1938 г. се образува нова административна териториална единица — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Под ръководството на инж. И. Иванов Столичната община извършва множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чистотата на града.
Въвеждат се автобусният и тролейбусният транспорт. В резултат на цялостната дейност на Столичната община в периода 1934-1944 г., като се изключат последните години на Втората световна война, столицата постига едно високо ниво на своето архитектурно, градоустройствено и благоустройствено развитие.
Междувременно Иван Иванов вече подготвя и строителството на язовир 'Бели искър'. Съоръжението е било с обем 15,3 млн. кубични метра.
Веднага след 9 септември , обаче, талантът и човещината на кмета бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор. Обвинителите му са затруднени какво да измислят, за да го затворят, защото той е почтен мъж, не е присвоил нито стотинка и е работил денонощно за благото на софиянци.
Фатално за Иванов се оказва едно негово стихотворение, публикувано в „Зора“. В него се казва: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби“. Негодувание заради тези стихове залива целия град и столичани са готови да разкъсат кмета-поет с позорната титла „апологет на фашизма“.
Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир ‘Искър’. От Москва, обаче, идва изненадващ отговор, че България си има световен хидроинженер - Иван Иванов.
И така, докато още е в затвора, Иван Иванов започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. Две години по-късно, през 1946 г., той е помилван.
Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие.