Кметове на София... /част 2/

Димитър Петков кмет на София от 1 септември 1888 година до 7 октомври 1893 година. Благодарение на неговата инициативност и енергични действия по време на повече от петгодишното му пребиваване на кметския пост,  София започва да придобива о

Димитър Петков кмет на София от 1 септември 1888 година до 7 октомври 1893 година.

Благодарение на неговата инициативност и енергични действия по време на повече от петгодишното му пребиваване на кметския пост,  София започва да придобива облик на модерен европейски град. През този период столицата се разделя в административно отношение на 5 района. Разширяват се строителните й граници. Общинските служби се реорганизират и подчиняват своята дейност на новосъздадените правилни­ци. Отчуждават се имоти и се разрушават сгради, за да се приложи градо­устройственият план на София. Оформени са много от днешните централни площади, булеварди и улици на града. Изградени са Лъвов и Ор­лов мост. Подменя се старият водопровод с доставени от чужби­на чугунени тръби. Определя се сегашното място на Централните софий­ски гробища и се създава правилник за погребалната служба. Разширява се Градската градина. Обявява се конкурс за построяването на Общински минерални бани и сграда за нов общински дом. Правят се проучвания за въвеждането на елек­трическо осветление в София, електрически трамвай и прокарването на мо­дерна канализация.

Димитър  Петков лично съдейства за завършването на проточилия се с години строеж на паметника на Васил Левски. За осъществяването на многобройните благоустройствени начинания той сключва с Лондонската банка общински заем в размер на 10 милиона лева. Част от проектите, замислени или започнати по негово време, се осъ­ществяват в по-късни години.

Димитър Яблански е кмет на столицата от 8 април 1897 до 11 април 1899 година.  По негово време се подготвя изменение на действащия Закон за градските об­щини, одобрено от Народното събрание през 1898 г. Слага се в ред бюджетът на Столичната община чрез осъществяване­то на изгодни договори и концесии, които увеличават общинските приходи. Сключени са споразумения с една френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска -  за прокарването на електрически трамвай. Започват корекции на Перловската и Владайската река. Регулират се улици в центъра и покрайнините на града.

През  мандата на Христо Попов, който кметува от 12 април 1899 до 4 януари 1901

година,  е въведено електрическото осветление в София , потегля и първият трамвай. Създаден е и  е одобрен гербът на столицата .  X. Попов участва в инициативния комитет за построяването на памет­ника на Цар Освободител. Открива се градска общинска болница и се въвежда безплатна медицинска помощ за бедните софийски граждани.

Марин Тодоров е градоначалник за сравнително по-дълго време от 8 юли 1905 до 21 март 1908 г. Сравнително по-продължителният срок на управлението му  и организационните му качества допринасят за една плодотворна строителна и благоустройствена дейност на Столичната община. Пуснат е новият Боянски во­допровод, с който в София се докарва вода от високите ча­сти на Витоша. Разширява се водопроводната мрежа, извършват се нови корек­ции на Перловската и Владайската река, удължават се трамвайни линии, цен­трални булеварди и площади се павират с керамични блокчета, внесени от Австро-Унгария. Завършен е строежът на малката баня на ул. „Екзарх Йосиф" и нов клон на пожарната команда в кв. „Три кладенци". Открити са: Народният театър  и болницата „Майчин дом". Започва строежът на Централната минерална баня, Халите, Градското казино, 5 общински училища, помещенията на противопожарната служба на ул. „Раковски". За реализирането на тези начинания и изплащането на стари общински задължения М. Тодоров сключва втория след Д. Петков външен заем от 35 милиона лева.

Иван Гешов е   кмет на София от 23 май 1912 до 11 февруари 1914 година. По време на неговия мандат се открива  Софийската минерална баня. Завършен е стро­ежът на 7 основни училища. Продължени са две трамвайни линии. Павиран е пл. „Св. Александър Невски". Общинският съвет взема решение за пре­одоляване на жилищните проблеми на столицата. Във връзка със започването през септември 1912 г. на Балканската вой­на повечето от благоустройствените работи на Столичната община са пре­установени.

Автор: Тони