На днешния ден, 15 октомври, отбелязваме Деня на белия бастун. На 6 октомври 1964 година е подписана резолюция на конгреса на САЩ, която е подписана и от президента Линдън Джонсън , като 15 октомври е обявен за ден на белия бастун.
По-късно, през 1970 година Международната федерация на слепите обявява този ден за Международен ден на белия бастун, а след 10 години, през февруари 1980 г., Президиумът на Световния съвет за благополучие на слепите (по-голямата и по-стара световна организация на слепите), по предложение на председателя на комитета по рехабилитация, взима също решение да препоръча на своите членове да отбелязват 15 октомври като Международен ден на белия бастун.
В изпълнение на решението на Президиума на Световния съвет за благополучие на слепите, ръководството на Съюза на слепите в България през месеците септември и октомври на 1980 г. организира редица мероприятия за първото ознаменуване у нас на Международния ден на белия бастун.
В навечерието на 15 октомври е подготвен и разпратен текст за функциите и значението на белия бастун до всички организации на ССБ. Сред гражданите е разпространена листовка за придвижването на слепите и в какви случаи и как да бъдат те подпомагани от виждащите участници в движението по улиците и пътищата.
На 15 октомври по Радио София, програма „Хоризонт“, е излъчено интервю със заместник-председателя на Централния съвет на Съюза на слепите в България, както и кратък текст за мобилността на слепите, а по програма „Христо Ботев“ - концерт на Професионалния хор на слепите. На 18 октомври националната телевизия излъчва репортаж за живота на слепите. От 14 октомври в продължение на една седмица в кино „Култура“ се прожектира филм за трудово-професионалната реализация на българските слепи „Редом с нас“. В местния и централен печат са отпечатани материали, посветени на слепите хора.
Белият бастун е признат и като знак за тежко зрително увреждане, и като символ за самостоятелността на хората без зрение. Той не само сигнализира на останалите хора за липсата на зрение у неговите носители, но засега е и най-надеждното помощно средство за ориентиране и придвижване на незрящите в пространството. Посредством него, прилагайки определени похвати, невиждащите получават по тактилно двигателен път информация за обстановката по своите маршрути и преодоляват една от най-тежките последици на слепотата – силно намалената способност за ориентиране и придвижване в пространството. Все още създадените в последните години от специалисти по рехабилитация при ЦУ на ССБ електронни помощни средства за мобилност на слепите не могат пълноценно да заменят белия бастун. Особено надеждно средство за придвижване на слепите се оказа така нареченият дълъг бял бастун. Но за да бъде той действително надеждно помощно средство за мобилност на слепите, е необходимо няколкоседмично обучение, през което време се формират умения за неговото използуване.
Отбелязването на 15 октомври като ден на безопасността на незрящите участници в общественото движение е подходящ повод за съюзните специалисти и активисти да засилят своята разяснителна работа сред слепите, неползуващи бастун. Това са обикновено хора с добре изявена способност за ориентиране в пространството, но страдащи от комплекси по отношение употребата на бастун. Те смятат, че така още повече се подчертава техния недъг. Не трябва обаче да се забравя,че белият бастун има не само осезателна, но и сигнална функция – да информира останалите участници в движението, че ползуващият бял бастун е с тежко увредено зрение. Неупотребата на бастун от тази категория невиждащи е причина не само за физически, а но и често за емоционални словесни сблъсъци със зрящи пешеходци и водачи на превозни средства. Отсъствието на бял бастун и на други отличителни знаци, указващи участието на невиждащ човек в общественото движение, дезориентира водачите на превозни средства и може да стане причина за пътно-транспортни произшествия.
Задача на съюзните специалисти и активисти е широкото пропагандиране сред обществеността ролята на белия бастун, на постиженията на хората с нарушено зрение в нашата страна, привличане на общественото внимание към нерешените проблеми на незрящите.
Автор: Тони
По-късно, през 1970 година Международната федерация на слепите обявява този ден за Международен ден на белия бастун, а след 10 години, през февруари 1980 г., Президиумът на Световния съвет за благополучие на слепите (по-голямата и по-стара световна организация на слепите), по предложение на председателя на комитета по рехабилитация, взима също решение да препоръча на своите членове да отбелязват 15 октомври като Международен ден на белия бастун.
В изпълнение на решението на Президиума на Световния съвет за благополучие на слепите, ръководството на Съюза на слепите в България през месеците септември и октомври на 1980 г. организира редица мероприятия за първото ознаменуване у нас на Международния ден на белия бастун.
В навечерието на 15 октомври е подготвен и разпратен текст за функциите и значението на белия бастун до всички организации на ССБ. Сред гражданите е разпространена листовка за придвижването на слепите и в какви случаи и как да бъдат те подпомагани от виждащите участници в движението по улиците и пътищата.
На 15 октомври по Радио София, програма „Хоризонт“, е излъчено интервю със заместник-председателя на Централния съвет на Съюза на слепите в България, както и кратък текст за мобилността на слепите, а по програма „Христо Ботев“ - концерт на Професионалния хор на слепите. На 18 октомври националната телевизия излъчва репортаж за живота на слепите. От 14 октомври в продължение на една седмица в кино „Култура“ се прожектира филм за трудово-професионалната реализация на българските слепи „Редом с нас“. В местния и централен печат са отпечатани материали, посветени на слепите хора.
Белият бастун е признат и като знак за тежко зрително увреждане, и като символ за самостоятелността на хората без зрение. Той не само сигнализира на останалите хора за липсата на зрение у неговите носители, но засега е и най-надеждното помощно средство за ориентиране и придвижване на незрящите в пространството. Посредством него, прилагайки определени похвати, невиждащите получават по тактилно двигателен път информация за обстановката по своите маршрути и преодоляват една от най-тежките последици на слепотата – силно намалената способност за ориентиране и придвижване в пространството. Все още създадените в последните години от специалисти по рехабилитация при ЦУ на ССБ електронни помощни средства за мобилност на слепите не могат пълноценно да заменят белия бастун. Особено надеждно средство за придвижване на слепите се оказа така нареченият дълъг бял бастун. Но за да бъде той действително надеждно помощно средство за мобилност на слепите, е необходимо няколкоседмично обучение, през което време се формират умения за неговото използуване.
Отбелязването на 15 октомври като ден на безопасността на незрящите участници в общественото движение е подходящ повод за съюзните специалисти и активисти да засилят своята разяснителна работа сред слепите, неползуващи бастун. Това са обикновено хора с добре изявена способност за ориентиране в пространството, но страдащи от комплекси по отношение употребата на бастун. Те смятат, че така още повече се подчертава техния недъг. Не трябва обаче да се забравя,че белият бастун има не само осезателна, но и сигнална функция – да информира останалите участници в движението, че ползуващият бял бастун е с тежко увредено зрение. Неупотребата на бастун от тази категория невиждащи е причина не само за физически, а но и често за емоционални словесни сблъсъци със зрящи пешеходци и водачи на превозни средства. Отсъствието на бял бастун и на други отличителни знаци, указващи участието на невиждащ човек в общественото движение, дезориентира водачите на превозни средства и може да стане причина за пътно-транспортни произшествия.
Задача на съюзните специалисти и активисти е широкото пропагандиране сред обществеността ролята на белия бастун, на постиженията на хората с нарушено зрение в нашата страна, привличане на общественото внимание към нерешените проблеми на незрящите.