Днес най-младият монарх в света, 31-годишният Бутан Джигме Кхесар Намгиел Вангчук се врече във вечна вярност на дългогодишната си приятелка Йетсун Пема.
Познат като "Принц на Хималиите", младоженецът е завършил политология в университета в Оксфорд. Впоследствие е специализирал в Индия и в САЩ. Съпругата му Йетсун няма благородно потекло, тя е съвсем обикновено момиче, чийто баща е пилот.
Церемонията преминала под зоркия поглед на висш представител на будисткия клир. 21-годишната Йетсун поднесла на съпруга си купа с амброзия, символизираща вечния живот. Съпругът и на свой ред положил върху главата й короната.
Младоженците пристигнали на церемонията поотделно малко преди изгрев слънце, под звуците на местната музика и облак тамян. Двамата били екскортирани от монаси в червени облекла и от официални лица в народни премени.
Датата на сватбата била избрана от свещеник, който се съобразил с разположението на планетите и със личните зодии на младоженците. Хубав знак за ново семейство било пълнолунието предишната вечер.
Противно на очакванията кралят си бил пожелал скромна венчавка. На събитието не присъствала нито една коронована особа от известните монархии по света. Младоженците се познавали от няколко години. Йетсун все още била студентка в местния университет в Тимпу. Кралят живеел в своята резиденция, където от време на време посрещал поданниците си на по чаша чай. Новината за щастливото събитие била посрещната с възторг. Семейство на щастливия Бутан Джигме Кхесар Намгиел Вангчук управлявало страната още от 1907г.
Главната церемония, на която били поканени посланици от дипломатическата общност се състояла в живописен дворец-крепост в долината на областта Пунакха.
Преди време кралството станало световно известно с икономическия си индекс за "брутно национално щастие", изместил брутния вътрешен продукт.От 2005 година насам в страната е спряно и забранено производството на тютюн, тъй като той пречел на кармата. Дворецът не крие гордостта си от това, че е съумял да съхрани многовековните традиции и да опази жителите непокътнати от глобализацията.
Като цяло обществото на Бутан е затворено. Страната умишлено решила да остане в страни от напредъка на цивилизацията. Бутан се отворил за външния свят едва през 70-те години на миналия век, когато позволил пускането на държавна телевизия. Управляващите не допускат чуждо присъствие за това и подбират много внимателно туристите си. Местните допускат съвсем малък брой чужденци като визата за един ден престой в страната е 200 долара.
Автор: Tsveti
Познат като "Принц на Хималиите", младоженецът е завършил политология в университета в Оксфорд. Впоследствие е специализирал в Индия и в САЩ. Съпругата му Йетсун няма благородно потекло, тя е съвсем обикновено момиче, чийто баща е пилот.
Церемонията преминала под зоркия поглед на висш представител на будисткия клир. 21-годишната Йетсун поднесла на съпруга си купа с амброзия, символизираща вечния живот. Съпругът и на свой ред положил върху главата й короната.
Младоженците пристигнали на церемонията поотделно малко преди изгрев слънце, под звуците на местната музика и облак тамян. Двамата били екскортирани от монаси в червени облекла и от официални лица в народни премени.
Датата на сватбата била избрана от свещеник, който се съобразил с разположението на планетите и със личните зодии на младоженците. Хубав знак за ново семейство било пълнолунието предишната вечер.
Противно на очакванията кралят си бил пожелал скромна венчавка. На събитието не присъствала нито една коронована особа от известните монархии по света. Младоженците се познавали от няколко години. Йетсун все още била студентка в местния университет в Тимпу. Кралят живеел в своята резиденция, където от време на време посрещал поданниците си на по чаша чай. Новината за щастливото събитие била посрещната с възторг. Семейство на щастливия Бутан Джигме Кхесар Намгиел Вангчук управлявало страната още от 1907г.
Главната церемония, на която били поканени посланици от дипломатическата общност се състояла в живописен дворец-крепост в долината на областта Пунакха.
Преди време кралството станало световно известно с икономическия си индекс за "брутно национално щастие", изместил брутния вътрешен продукт.От 2005 година насам в страната е спряно и забранено производството на тютюн, тъй като той пречел на кармата. Дворецът не крие гордостта си от това, че е съумял да съхрани многовековните традиции и да опази жителите непокътнати от глобализацията.
Като цяло обществото на Бутан е затворено. Страната умишлено решила да остане в страни от напредъка на цивилизацията. Бутан се отворил за външния свят едва през 70-те години на миналия век, когато позволил пускането на държавна телевизия. Управляващите не допускат чуждо присъствие за това и подбират много внимателно туристите си. Местните допускат съвсем малък брой чужденци като визата за един ден престой в страната е 200 долара.