С тазгодишната Нобелова награда за физика бяха отличени учени, работили върху звездите и Вселената. Те са трима - Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс - за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдението на експлодиращи звезди.
Едната половина от наградата на стойност 1,45 милиона долара се присъжда на Сол Пърлмутър от САЩ, а другата ще си поделят Брайън Шмит и Адам Рийс.
Наградените тази година изследвания датират от 80-те години на миналия век. В резултат и тримата лауреати достигат до революционни и изненадващи, дори и самите тях, резултати.
Изследователските екипи се надпреварват да съставят карта на Вселената, като определят местонахождението на най-отдалечените свръхнови. Усъвършенстваните наземни и космически телескопи, по-мощните компютри и CCD-ензорите, наградени също с Нобелова награда за физика за 2009 година, откриват пред учените възможността да добавят още парченца към космическия пъзел.
Учените изследват специфичен тип свръхнова, известна като тип Iа свръхнова - експлозия на стари плътни зезди, които са тежки колкото Слънцето, но по-малки от Земята. Само една свръхнова от този тип може да излъчва светлина колкото цяла галактика.
Двата екипа откриват общо 50 отдалечени свръхнови, чиято светлина е по-слаба от очакваното - признак, че разширяването на Вселената се ускорява.
От близо век е известно, че Вселената се разширява като последица от Големия взрив преди близо 14 милиарда години. Откритието, обаче, че разширяването й се ускорява, е смайващо. Ако ускоряването продължи, краят на Вселената ще бъде в лед. Смята се, че ускоряването се задвижва от тъмната енергия, но какво представлява тя, остава загадка - вероятно най-голямата за съвременната физика. Това, което се знае е, че тъмната енергия съставлява около ¾ от Вселената.
Така че, тримата носители на Нобелова награда за физика за тази година са помогнали за разбулването на една Вселена, която до голяма степен е непозната за науката.
Автор: Тони
Едната половина от наградата на стойност 1,45 милиона долара се присъжда на Сол Пърлмутър от САЩ, а другата ще си поделят Брайън Шмит и Адам Рийс.
Наградените тази година изследвания датират от 80-те години на миналия век. В резултат и тримата лауреати достигат до революционни и изненадващи, дори и самите тях, резултати.
Изследователските екипи се надпреварват да съставят карта на Вселената, като определят местонахождението на най-отдалечените свръхнови. Усъвършенстваните наземни и космически телескопи, по-мощните компютри и CCD-ензорите, наградени също с Нобелова награда за физика за 2009 година, откриват пред учените възможността да добавят още парченца към космическия пъзел.
Учените изследват специфичен тип свръхнова, известна като тип Iа свръхнова - експлозия на стари плътни зезди, които са тежки колкото Слънцето, но по-малки от Земята. Само една свръхнова от този тип може да излъчва светлина колкото цяла галактика.
Двата екипа откриват общо 50 отдалечени свръхнови, чиято светлина е по-слаба от очакваното - признак, че разширяването на Вселената се ускорява.
От близо век е известно, че Вселената се разширява като последица от Големия взрив преди близо 14 милиарда години. Откритието, обаче, че разширяването й се ускорява, е смайващо. Ако ускоряването продължи, краят на Вселената ще бъде в лед. Смята се, че ускоряването се задвижва от тъмната енергия, но какво представлява тя, остава загадка - вероятно най-голямата за съвременната физика. Това, което се знае е, че тъмната енергия съставлява около ¾ от Вселената.
Така че, тримата носители на Нобелова награда за физика за тази година са помогнали за разбулването на една Вселена, която до голяма степен е непозната за науката.