Бащата на научната фантастика и на капитан Немо, Жул Верн, е посветил цял роман на България и на нейното национално-освободително движение срещу турското робство. Романът се казва ‘Дунавският лоцман’ и излиза през 1908 година - 3 години след смъртта на автора му.
Жул Верн си отива почти ослепял от работа, като оставя за поколенията 65 романа, 40 пиеси, няколко повести и разкази и 6-томна ‘История на великите пътешествия и великите пътешественици’.
Българската следа /къде ли няма такава?/ в творчеството на големия писател, всъщност е съвсем логична, защото робството, деспотизмът и насилието винаги са го възмущавали.
Жул Верн не само следи с вълнение и е съпричастен към страданията и борбите на поробените народи, но и ги подкрепя с перото си.
Той пише за гръцкото освободително движение ‘Архипелагът в пламъци’ и описва войната между Севера и Юга в САЩ в ‘Севера срещу Юга’. Жул Верн е посветил на унгарската съпротива срещу австрийското владичество ‘Матиас Шандор’, а на борбата на естонци и латвийци срещу бароните посвещава ‘Драма в Лапландия’.
И съвсем логично следва интересът му към кървавите събития около Априлското въстание у нас и последвалата Руско-турска война.
Главен герой в романа ‘Дунавският лоцман’ е революционерът Сергей Ладко. Жул Верн вероятно не е бил наясно, че това не е българско име, но в българския превод на романа от 1946 година, името е Стефан Владков. Портретът на българина много напомня Васил Левски. Той е ‘висок, тридесетгодишен мъж, рус като северен славянин, надарен с херкулесовска сила и гъвкавост’. Стефан е един от най-добрите дунавски кормчии и се е прочул по цялото крайбрежие със своята поразителна ловкост и сръчност. Тези качества са съчетани с горещото му родолюбие и те съвсем естествено правят рибаря водач на тайното българско съзаклятие срещу поробителите-османци. Той често пътува до Гюргево и Русия със секретни мисии, за да снабди бъдещите въстаници с оръжие.
Интригата е разплита като в истински приключенски роман, живо и задъхано. Героят участва и в Руско-турската война и едва накрая успява да се прибере в родния си Русчук.
Краят на романа описва моралните ценности на нашите прадеди, както ги е видял Жул Верн: ‘почитание към бащата, нежност към майката, любов към българската родина’.
Романът на Жул Верн бе издаден преди 10 години под името ‘Дунавският лодкар’.
Автор: Тони
Жул Верн си отива почти ослепял от работа, като оставя за поколенията 65 романа, 40 пиеси, няколко повести и разкази и 6-томна ‘История на великите пътешествия и великите пътешественици’.
Българската следа /къде ли няма такава?/ в творчеството на големия писател, всъщност е съвсем логична, защото робството, деспотизмът и насилието винаги са го възмущавали.
Жул Верн не само следи с вълнение и е съпричастен към страданията и борбите на поробените народи, но и ги подкрепя с перото си.
Той пише за гръцкото освободително движение ‘Архипелагът в пламъци’ и описва войната между Севера и Юга в САЩ в ‘Севера срещу Юга’. Жул Верн е посветил на унгарската съпротива срещу австрийското владичество ‘Матиас Шандор’, а на борбата на естонци и латвийци срещу бароните посвещава ‘Драма в Лапландия’.
И съвсем логично следва интересът му към кървавите събития около Априлското въстание у нас и последвалата Руско-турска война.
Главен герой в романа ‘Дунавският лоцман’ е революционерът Сергей Ладко. Жул Верн вероятно не е бил наясно, че това не е българско име, но в българския превод на романа от 1946 година, името е Стефан Владков. Портретът на българина много напомня Васил Левски. Той е ‘висок, тридесетгодишен мъж, рус като северен славянин, надарен с херкулесовска сила и гъвкавост’. Стефан е един от най-добрите дунавски кормчии и се е прочул по цялото крайбрежие със своята поразителна ловкост и сръчност. Тези качества са съчетани с горещото му родолюбие и те съвсем естествено правят рибаря водач на тайното българско съзаклятие срещу поробителите-османци. Той често пътува до Гюргево и Русия със секретни мисии, за да снабди бъдещите въстаници с оръжие.
Интригата е разплита като в истински приключенски роман, живо и задъхано. Героят участва и в Руско-турската война и едва накрая успява да се прибере в родния си Русчук.
Краят на романа описва моралните ценности на нашите прадеди, както ги е видял Жул Верн: ‘почитание към бащата, нежност към майката, любов към българската родина’.
Романът на Жул Верн бе издаден преди 10 години под името ‘Дунавският лодкар’.