Надеждата умира последна, но знаете ли защо е така? Учени успяха да разкрият една от причините хората да бъдат оптимисти, въпреки че няма причина да са такива. Мозъкът се справя идеално в обработването на хубави новини, отнасящи се за бъдещето. Но при някои хора всякакви негативни мисли биват игнорирани и мислят предимно за хубавите неща.

Близо 80% от хората са оптимистично настроени, дори да не смятат себе си за оптимисти.

Направено било изследване, в което участвали 14 души. Тяхното ниво на оптимизъм било оценено, след като преминали тест на скенер. Всеки от тях е трябвало да каже каква е вероятността да се случат 80 различни негативни събития.
След това им казали реално каква е вероятността. В края на изследването доброволците трябвало да оценят още веднъж каква е възможността да им се случи някое от тези събития.

Имало значителна разлика в техните отговори в зависимост дали действителността е по-добра или напротив. Рискът да се разболееш от рак се оценява на 30%. В началото участниците в проучването отговорили, че според тях вероятността е 40%, но след като чули действителните резултати, променили отговора си.
Ако обаче те първоначално са посочили по-нисък процент, после малко завишавали отговора си.

Когато новината била положителна при доброволците се забелязала повишена активност във фронталния лоб на мозъка, който обработва грешките. Когато новините не са приятни, оптимистите имали най-ниска активност във фронталния лоб, а песимистите - най-висока. Тези резултати показват, че човешкият мозък сам преценява на кое доказателство да се довери.

На всички кутии от цигари пише негативни мисли - "Пушенето убива!", "Тютюнопушенето е вредно за вашето здраве" и т.н. - но тези заплахи не работят при хора, които смятат, че шансът да се разболеят от рак е минимален. 50% от двойките, които са минали под венчилото, са се развели, но никой не смята, че това ще го застигне и него.

Хубаво е хората да знаят, че оптимизмът е полезен за здравето. Близо 100 000 представителки на нежния пол показали по-нисък риск от сърдечносъдови болести сред оптимистите.
Автор: Ралица Солакова