Има по света няколко летища, на които самолетите кацат и излитат като за последно. Ако сте ‘търсач на силни усещания’ и търсите поредното изправящо косите приключение, може просто да хванете самолета за едно от тези летища.
2011-10-09 17:49:37
Има по света няколко летища, на които самолетите кацат и излитат като за последно. Ако сте ‘търсач на силни усещания’ и търсите поредното изправящо косите приключение, може просто да хванете самолета за едно от тези летища.
На няколко хиляди метра над морското равнище летище ‘Тонконтин’ в Тегусигалпа, Хондурас, има доста къса писта - под 2 км. А поради планините, които я обкръжават, доближаването до нея става със сложно зигзагообразно движение. С навлизането на джипиес системите, подстъпът към летището вече не е прав, а се вие покрай планините. А за да се изравнят с пистата, самолетите трябва да направят едно финално 45-градусово обръщане, което може направи да ви изправи косите.
Новозеландският Куинстаун се смята за световна столица на приключенията, като се започне още от летището. То е разположено под назъбена планинска верига, която гледахме във ‘Властелинът на пръстените’. При кацане, пътниците усещат внезапен рязък спад във височината на летене. Силната активност на птиците около пистата и често лошото време и видимост, допълнително допринасят за напрежението.
Едно от най-натоварените летища на Карибите, на метри от плажа Махо, е международното летище ‘Принцеса Юлиана’ в Сен Мартен. Там пилотите имат малко над 2 км, за да кацнат, като приближаването е изключително ниско. Особено затруднени са големите пътнически самолети. Огромните машини летят само на метри над плажуващите, а те едва ли не могат да протегнат ръка и да ги пипнат. Добре, че досега не е имало произшествия.
Едно от най-екстремните летища е ‘Ситка Роки Гутиерес’ в Аляска. То се намира на остров и единствената му писта е почти изцяло оградена с вода. Времето там е непредвидимо и често с бурни ветрове, а за пилотите е истинско предизвикателство да внимават за камъни или други наноси, които водата може да остави върху асфалта на пистата.
Едно от най-опасните летища в света е ‘Куршавел’ сгушено във френските Алпи. Пистата му е около 500 метра и рязко се спуска надолу, което забавя самолетите при кацане и ги забързва при излитане. Летището е на цели 2000 метра надморска височина, а самолетите ‘катерят склона’, за да се обърнат за следващия полет. На тази височина и двигателите нямат същата сила, тъй като въздухът е по-разреден, затова самолетите се издигат по-трудно.
Нюйоркското летище ‘Ла Гуардия’ е много натоварено. То граничи с два залива, а пилотите трябва да се съобразяват с трафика на другите две близки летища - ‘Кенеди’ и ‘Нюарк’. Преди да кацнат, пилотите трябва да направят доста изправящи косите завои, един от които е 180 градуса.
Вратата към връх Еверест е летище ‘Лукла’ в Непал. То се намира на близо 3000 м височина в заснежените Хималаи. Късата му писта се катери по планински склон. Местните хора я използват, за да стигнат от единия до другия край на града, а сирена предупреждава за приближаващи самолети. Излитането е още по-страшно, защото от другата страна има огромна пропаст. Когато наберат скорост по надолнището на пистата, самолетите няма как да спрат. Ако не се откъснат от земята преди последната скала, под тях се разкрива огромна бездна, в която пътниците могат само да се молят да не паднат.
Шотландското летище ‘Барра’ е единственото в света, където самолетите кацат на плаж. Пистите са маркирани с дървени колчета, а местните биват предупреждавани да се оттеглят и да спазват дистанция от трите писти. А когато се пътува нощем, наоколо няма почти нищо, което да осветява пистите.