Всички знаят кой е Карл Май - бащата на индианския вожд Винету и на Поразяващата ръка, разбира се. Но вероятно малцина от почитателите на писателя знаят, че той е започнал да пише в затвора.
Карл Май е осъждан няколко пъти и изкарва зад решетките общо седем години и половина за дребни кражби и измами. Някои отдават неговия начин на живот на мизерията, която го преследва от малък.
Карл Май е роден в многолюдно семейство на беден тъкач и поради недохранване, скоро след раждането си, даже ослепява - възприема света само чрез приказките на своята баба.
Лекарите все пак успяват да върнат зрението на момчето, когато то е на 4-5 години.
В произведенията на Карл Май - над осемдесет тома в романи, разкази и стихове, се срещат герои и теми от Северна Америка до Сибир, от делтата на Нил до прериите на Амазонка и о. Суматра.
Малко хора знаят, че с много симпатия и добро познаване на моменти от историята, той пише и за България от 70-те години на 19-ти век. През 1881 г. в германския вестник ‘Дойче Хаусшац’ излиза като подлистник четивото ‘Под сянката на падишаха’, в което главен герой е Кара бен Немзи /Карл, синът на Германия/. По-късно Карл Май преработва сюжета в поредица от няколко части: ‘През пустинята’, ‘През дивия Кюрдистан’ , ‘От Багдад до Стамбул’, ‘През дебрите на Балкана’ и др.
Интересни наблюдения и мисли за нашата страна има в четвъртото томче ‘Из дебрите на Балкана’, което се появи и на български през 1993 г. Там се споменава Мелник, описва се тежкото положение на поробеното население на България. Бедната девойка Анка е описана като олицетворение на българите, които, според автора, са честни, спестовни и чистосърдечни хора. Споменава се и за ‘недоволни съзаклятници, избягали в планините’. Водач им бил човек, който не желаел да се подчинява на султана, а искал да създаде българско царство със свой собствен , независим цар.
Явно, Карл Май е знаел, че такова царство вече е съществувало. Той показва това в момента, когато героите стигат до Призрен и се чудят дали са открили сребърна мина. И ето какво пише авторът: ‘Известно е, например, че по времето на цар Симеон, управлявал от 888 до 927 година, не само царството е достигало най-големите си предели, но и че за търговията, изкуството и науката са били полагани ревностни грижи, а на много места е започнало търсенето на благородни метали. Властта на цар Симеон е достигала на запад приблизително до днешния Призрен...’
На фона на твърде неосведомените по онова време /а и днес/ европейци, тези редове правят чест на големия писател и още повече засилват симпатиите ни към него.
Автор: Тони
Карл Май е осъждан няколко пъти и изкарва зад решетките общо седем години и половина за дребни кражби и измами. Някои отдават неговия начин на живот на мизерията, която го преследва от малък.
Карл Май е роден в многолюдно семейство на беден тъкач и поради недохранване, скоро след раждането си, даже ослепява - възприема света само чрез приказките на своята баба.
Лекарите все пак успяват да върнат зрението на момчето, когато то е на 4-5 години.
В произведенията на Карл Май - над осемдесет тома в романи, разкази и стихове, се срещат герои и теми от Северна Америка до Сибир, от делтата на Нил до прериите на Амазонка и о. Суматра.
Малко хора знаят, че с много симпатия и добро познаване на моменти от историята, той пише и за България от 70-те години на 19-ти век. През 1881 г. в германския вестник ‘Дойче Хаусшац’ излиза като подлистник четивото ‘Под сянката на падишаха’, в което главен герой е Кара бен Немзи /Карл, синът на Германия/. По-късно Карл Май преработва сюжета в поредица от няколко части: ‘През пустинята’, ‘През дивия Кюрдистан’ , ‘От Багдад до Стамбул’, ‘През дебрите на Балкана’ и др.
Интересни наблюдения и мисли за нашата страна има в четвъртото томче ‘Из дебрите на Балкана’, което се появи и на български през 1993 г. Там се споменава Мелник, описва се тежкото положение на поробеното население на България. Бедната девойка Анка е описана като олицетворение на българите, които, според автора, са честни, спестовни и чистосърдечни хора. Споменава се и за ‘недоволни съзаклятници, избягали в планините’. Водач им бил човек, който не желаел да се подчинява на султана, а искал да създаде българско царство със свой собствен , независим цар.
Явно, Карл Май е знаел, че такова царство вече е съществувало. Той показва това в момента, когато героите стигат до Призрен и се чудят дали са открили сребърна мина. И ето какво пише авторът: ‘Известно е, например, че по времето на цар Симеон, управлявал от 888 до 927 година, не само царството е достигало най-големите си предели, но и че за търговията, изкуството и науката са били полагани ревностни грижи, а на много места е започнало търсенето на благородни метали. Властта на цар Симеон е достигала на запад приблизително до днешния Призрен...’
На фона на твърде неосведомените по онова време /а и днес/ европейци, тези редове правят чест на големия писател и още повече засилват симпатиите ни към него.