Повече от 2000 години съществуват хороскопите. Но в популярното им значение - като прогноза и предсказание на бъдещето, се използват относително отскоро.
В превод от старогръцки ‘хороскоп’ означава ‘наблюдател на времето’. Днес това наименование е символ на съдбовност, тайнственост, надежда. То е наситено с мистика и само посветените могат да го разчитат. Връзката с понятието ‘време’, обаче, не е прекъсната, защото става дума за минали години, месеци и дни, както и за конкретни събития и в далечно бъдеще.
Европейският зодиакален хороскоп наистина прилича на часовник с циферблат и стрелки. Само че, стрелките за часовете, минутите и секундите са заменени с планети и други небесни тела, а цифрите , които обозначават часовете и минутите - с 12-те Зодиака.
Има, обаче, една основна разлика - докато стрелките на часовника се движат по циферблата в една посока, то планетите могат понякога дават ‘на заден ход’ и да очертават удивително оплетени ходове на съдбата, да показват оптималния стил на поведение на човека или друг отрязък от време.
В древността звездобройците са наричани математици, а науката за звездите - математика. През онези далечни времена астрологията и астрономията не са били отделни науки - разделението им е станало много по-късно - едва през 15-ти век.
Как са възникнали хороскопите? Първите писмени свидетелства за деление на звездното небе на съзвездия се отнася към периода, примерно, 2500 години преди нашата ера. При своето годишно движение в небето, Слънцето преминава през 13 съзвездия, определени от древните гърци, в особени групи. 12 от тях се считали за зодиакални. Така са се появили знаците на Зодиака.
Първите хороскопи са се появили още през 5-ти век преди нашата ера. Най-древният вавилонски хороскоп се отнася към 409 г. пр.н.е. А най-древният хороскоп , в който са отчетени не само 12 знака на зодиака, но и 360 градуса на зодиакалния кръг, по 60 минути във всеки градус, датира от 263 г. пр. н.е.
Автор: Тони
В превод от старогръцки ‘хороскоп’ означава ‘наблюдател на времето’. Днес това наименование е символ на съдбовност, тайнственост, надежда. То е наситено с мистика и само посветените могат да го разчитат. Връзката с понятието ‘време’, обаче, не е прекъсната, защото става дума за минали години, месеци и дни, както и за конкретни събития и в далечно бъдеще.
Европейският зодиакален хороскоп наистина прилича на часовник с циферблат и стрелки. Само че, стрелките за часовете, минутите и секундите са заменени с планети и други небесни тела, а цифрите , които обозначават часовете и минутите - с 12-те Зодиака.
Има, обаче, една основна разлика - докато стрелките на часовника се движат по циферблата в една посока, то планетите могат понякога дават ‘на заден ход’ и да очертават удивително оплетени ходове на съдбата, да показват оптималния стил на поведение на човека или друг отрязък от време.
В древността звездобройците са наричани математици, а науката за звездите - математика. През онези далечни времена астрологията и астрономията не са били отделни науки - разделението им е станало много по-късно - едва през 15-ти век.
Как са възникнали хороскопите? Първите писмени свидетелства за деление на звездното небе на съзвездия се отнася към периода, примерно, 2500 години преди нашата ера. При своето годишно движение в небето, Слънцето преминава през 13 съзвездия, определени от древните гърци, в особени групи. 12 от тях се считали за зодиакални. Така са се появили знаците на Зодиака.
Първите хороскопи са се появили още през 5-ти век преди нашата ера. Най-древният вавилонски хороскоп се отнася към 409 г. пр.н.е. А най-древният хороскоп , в който са отчетени не само 12 знака на зодиака, но и 360 градуса на зодиакалния кръг, по 60 минути във всеки градус, датира от 263 г. пр. н.е.