Повечето от нас са посещавали турския /в момента/ град Одрин и са се възхищавали на красотата и величието на прочутата джамия Селимие /Султан Селим джамия/ - шедьовър на османската архитектура.
Османската империя с охота е използвала талантите и уменията на поданиците си - друговерци във всички области - военно дело, строителство, администрация. Задължителното условие за просперитет, обаче, било приемането на исляма.
В еничарския корпус, който бил набиран изцяло от момчета-християни, това ставало още с отделянето им от дома. Според историографските данни, истинският създател на Султан Селим джамия, Коджа Мимар Синан, е християнин. Той е най-известният строител-архитект в Османската империя. Негово дело са над 400 джамии, медсерета, мостове, акведукти, кервансараи и др..
Самият Синан ибн Абдулах в своята биография, която е написана в стихове, признава, че е бил взет за еничарин. За това говори и името на архитекта Абдулах или Син на Аллах. Така са наричани ислямизираните християни-еничари, това име са им давали като бащино, за да забравят напълно истинските си бащи и фамилии.
Смята се, че Синан е роден на 15 април 1489 година в село Аърнас край град Кайсери в югоизточната част на Мала Азия. В Българската енциклопедия на братя Данчови, обаче, е отбелязано, че Синан произхожда от родопското село Широка лъка. Вероятно, родителите му са изселени в Мала Азия, както много българи.
Установено е, че бащата на Синан се е казвал Христо, родителите и братята му останали християни до края на живота си, но и двамата му племенника били ислямизирани. До края на живота си големият архитект подпомагал и покровителствал свои роднини-християни.
След като попаднал в еничарския корпус, Синан първо бил обучаван за килимар, но скоро показал строителните си умения. По време на военните походи, в които участвал, Синан бързо придобил инженерни умения и се проявил в строежа на всевъзможни укрепления, понтонни мостове и акведукти.
Способностите му не остават незабелязани и през 1538 година 47-годишният майстор е назначен за главен дворцов архитект в Истанбул.
Първата поръчка, която изпълнява Мимар Синан идва от съпругата на султана, Роксолана - комплекс от женска болница, приют, джамия и медицинско училище. Истинска слава, обаче, му донася джамията на султан Сюлейман - комплексът Сюлеймание, изграден на няколко тераси върху един от хълмовете с изглед към Босфора. И тя, както и другите творби на Синан са силно повлияни от архитектурата на константинополската катедрала ‘Св. София’.
Пак Синан осъществява амбицията на османските архитекти да издигнат постройка, равна на ненадминатия дълго време християнски храм. Неговият шедьовър, Султан Селим джамия в Одрин, има купол, идентичен с този на ’Св. София’.
При атаката на одринската крепост през 1913 година, лично Фердинанд разпорежда да не се стреля по джамията, за да не се повреди.
Наблизо до джамията се намира мраморен шадраван с изобразен барелеф - увиснало надолу лале. Смята се, че именно Лалю се е казвал архитект Синан, преди да приеме исляма. И това бил неговият подпис. Той решил по този начин да даде знак и да остави спомен за истинското си име и народност.
Дело на великия архитект Мимар Синан са софийските джамии Баня баши и Черната джамия /днес църквата ‘Св. Седмочисленици’/. Той твори до дълбока старост и умира през 1588 година почти на 100 години. Името на Синан днес носи Университетът по изкуствата в Истанбул.
Автор: Тони
Османската империя с охота е използвала талантите и уменията на поданиците си - друговерци във всички области - военно дело, строителство, администрация. Задължителното условие за просперитет, обаче, било приемането на исляма.
В еничарския корпус, който бил набиран изцяло от момчета-християни, това ставало още с отделянето им от дома. Според историографските данни, истинският създател на Султан Селим джамия, Коджа Мимар Синан, е християнин. Той е най-известният строител-архитект в Османската империя. Негово дело са над 400 джамии, медсерета, мостове, акведукти, кервансараи и др..
Самият Синан ибн Абдулах в своята биография, която е написана в стихове, признава, че е бил взет за еничарин. За това говори и името на архитекта Абдулах или Син на Аллах. Така са наричани ислямизираните християни-еничари, това име са им давали като бащино, за да забравят напълно истинските си бащи и фамилии.
Смята се, че Синан е роден на 15 април 1489 година в село Аърнас край град Кайсери в югоизточната част на Мала Азия. В Българската енциклопедия на братя Данчови, обаче, е отбелязано, че Синан произхожда от родопското село Широка лъка. Вероятно, родителите му са изселени в Мала Азия, както много българи.
Установено е, че бащата на Синан се е казвал Христо, родителите и братята му останали християни до края на живота си, но и двамата му племенника били ислямизирани. До края на живота си големият архитект подпомагал и покровителствал свои роднини-християни.
След като попаднал в еничарския корпус, Синан първо бил обучаван за килимар, но скоро показал строителните си умения. По време на военните походи, в които участвал, Синан бързо придобил инженерни умения и се проявил в строежа на всевъзможни укрепления, понтонни мостове и акведукти.
Способностите му не остават незабелязани и през 1538 година 47-годишният майстор е назначен за главен дворцов архитект в Истанбул.
Първата поръчка, която изпълнява Мимар Синан идва от съпругата на султана, Роксолана - комплекс от женска болница, приют, джамия и медицинско училище. Истинска слава, обаче, му донася джамията на султан Сюлейман - комплексът Сюлеймание, изграден на няколко тераси върху един от хълмовете с изглед към Босфора. И тя, както и другите творби на Синан са силно повлияни от архитектурата на константинополската катедрала ‘Св. София’.
Пак Синан осъществява амбицията на османските архитекти да издигнат постройка, равна на ненадминатия дълго време християнски храм. Неговият шедьовър, Султан Селим джамия в Одрин, има купол, идентичен с този на ’Св. София’.
При атаката на одринската крепост през 1913 година, лично Фердинанд разпорежда да не се стреля по джамията, за да не се повреди.
Наблизо до джамията се намира мраморен шадраван с изобразен барелеф - увиснало надолу лале. Смята се, че именно Лалю се е казвал архитект Синан, преди да приеме исляма. И това бил неговият подпис. Той решил по този начин да даде знак и да остави спомен за истинското си име и народност.
Дело на великия архитект Мимар Синан са софийските джамии Баня баши и Черната джамия /днес църквата ‘Св. Седмочисленици’/. Той твори до дълбока старост и умира през 1588 година почти на 100 години. Името на Синан днес носи Университетът по изкуствата в Истанбул.