Ако днес беше жив, Фарук /Фарох/ Булсара, познат на всички ни като Фреди Меркюри, щеше да навърши 65 години. Той е един от най великите британски рок-музиканти и един от основните композитори на музиката на групата Куин.
Фреди Меркюри е роден на 5 септември 1946 г. в Занзибар, тогава колония на Великобритания, в иранско семейство, изповядващо зороастризъм. Фарох получава прякора Фреди още докато е в училище. Там и откриват и музикалния му талант, когато е едва на 8. Той свири на пиано, играе в училищната театрална трупа и пее в хора. Получава средно образование в Индия. Но след като семейството се мести в Англия, две години по-късно бъдещата звезда се записва в колежа по изкуства "Ийлинг" и учи графичен дизайн.
По това време Фреди се сближава с Тим Стафъл, който свири в групата "Смайл" заедно с Браян Мей и Роджър Тейлър. Това слага началото на музикалните му експерименти.След разпадането на „Смайл“, Меркюри, Мей и Тейлър основават „Куин“. Фреди е този, който предлага името. Първият концерт на Меркюри, Мей и Тейлър е на 27 юни 1970 година, все още под името „Смайл“. Групата сменя няколко басиста, преди към групата да се присъедини Джон Дийкън през юли 1971 година.
Стилът на „Куин“ непрекъснато се мени. В едно музикално произведение звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди e блестящ пианист и държанието му на сцената заразява всички.
Въпреки че гласът на певеца е естествен баритон, той пее много от песните си в гамата на тенора.
Фреди Меркюри е автор и на една от най-великите песни на "Куин", стояла 9 седмици на първо място в класациите - "Бохемска рапсодия". С неповторимата си артистичност, бляскава визия и талант Фреди става един от символите на миналия век. От необичайния, но магичен музикален съюз между него и испанската оперна певица Монсерат Кабайе пък се ражда прочутата "Барселона", която по-късно става химн на Олимпийските игри през 1992 г.
Куин вдигат летвата на класиката твърде високо, така че малцина могат да я преминат. В края на 70-те години на миналия век Фреди се превръща в идол на милиони фенове. Но това не е изненада за него. Още като безпаричен той студент заявява: "Няма да бъда просто звезда, а ще се превърна в легенда. Дори и да нямам пукнато пени, ще ходя като персийски принц и никой няма да може да ме спре." Той хвърля в ужас публиката, като реже дългата си коса и си пуска атрактивен мустак. Но направо я зашеметява с френетичните си еротични движения по време на концерт. Сексуалните му фантазии вмъкват в шоуто и клиповете на бандата укротители на змии, стриптийзьори, травестити и голи жени.
Фреди е бисексуален. Но преди всичко индо-персиецът е вулкан от музика и звуци, от превъплъщения и таланти, от любов и емоции. И в това е трагедията му! Той не успя да понесе бремето на толкова много талант. Времето му на земята се оказва кратко.
Дрогата става негов партньор. Но големия въпрос, който медиите все по-често му задават, е за неговата сексуална ориентация. Поводите са не само сценичните експлозии на Фреди, но и прескъпите подаръци, които прави, включително суперколи, на любовниците си - мъже и жени.
Гласът на "Куин" влиза в безразборни полови връзки и с двата пола по целия свят. Така хваща и смъртоносната болест СПИН. Както всичко у Фреди, така и сексуалността му е уникална. Официално Мери Остин му е гадже и това непрекъснато е навирано в очите на таблоидите. Приятелството им остава до края. Мери е край смъртното му легло в последните 6 години от живота му. Именно тя се грижи за все по-отпадащия Фреди.
Всъщност, смъртоносната диагноза е поставена още през 1987 година. Но певецът я пази в тайна, не дава никакви интервюта, въпреки атаките на медиите. Външният му вид обаче все повече издава сериозното заболяване.
На 22 ноември 1991 г. Фреди извиква мениджъра на "Куин" Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва следното съобщение за пресата: ‘Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но настъпи моментът приятелите ми и феновете да научат истината. Надявам се всички да се присъедините към лекарите ми в борбата с тази ужасна болест. Личният ми живот винаги е бил много специален за мен. Известен съм, че рядко давам интервюта. Така ще бъде и в бъдеще".
Ден по-късно изявлението е публикувано, а след 24 часа Фреди Меркюри умира от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН-а. Той завещава част от богатството и дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, до днес нейна собственост. Останалия дял оставя на сестра си и на част от домашния си персонал.
Погребалната церемония е по законите на неговата религия - на Зороастър - и молитвите се произнасят на древен език. Само най-близките му знаят къде е разпръснат прахът на Фреди след кремацията. Някои смятат, че е над Женевското езеро. Но не е изключено все още да се съхранява в дома на родителите му. ’
На 20 април 1992 година на лондонския стадион Уембли се състоя концертът The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант. В него взеха участие Джеймс Хартфийлд от Металика, Роджър Долтри от The Hoo, Дзукеро, Пол Йънг, Сийл, Елтън Джон, Джордж Майкъл, Аксел Роуз от Guns and Roses, Робърт Плант от Led Zeppelin , актрисата и певица Лайза Минели, вокалът на Def Leppard - Джо Елиът и още много други.
В памет на Фреди Меркюри през 1995 година швейцарския град Монтрьо, на брега на Женевското езеро, издигната негова статуя.
Творчеството на Фреди Меркюри, обаче, не секва и след смъртта му. През 1995 г. е издаден албумът ‘Made in heaven’ Той съдържа неиздавани студийни записи и импровизации на музиканта и остава начело на класациите с едноименния сингъл няколко седмици. Като един пореден tribute за твореца Фреди Меркюри.
Почивай в мир, Фреди!
Автор: Тони
Фреди Меркюри е роден на 5 септември 1946 г. в Занзибар, тогава колония на Великобритания, в иранско семейство, изповядващо зороастризъм. Фарох получава прякора Фреди още докато е в училище. Там и откриват и музикалния му талант, когато е едва на 8. Той свири на пиано, играе в училищната театрална трупа и пее в хора. Получава средно образование в Индия. Но след като семейството се мести в Англия, две години по-късно бъдещата звезда се записва в колежа по изкуства "Ийлинг" и учи графичен дизайн.
По това време Фреди се сближава с Тим Стафъл, който свири в групата "Смайл" заедно с Браян Мей и Роджър Тейлър. Това слага началото на музикалните му експерименти.След разпадането на „Смайл“, Меркюри, Мей и Тейлър основават „Куин“. Фреди е този, който предлага името. Първият концерт на Меркюри, Мей и Тейлър е на 27 юни 1970 година, все още под името „Смайл“. Групата сменя няколко басиста, преди към групата да се присъедини Джон Дийкън през юли 1971 година.
Стилът на „Куин“ непрекъснато се мени. В едно музикално произведение звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди e блестящ пианист и държанието му на сцената заразява всички.
Въпреки че гласът на певеца е естествен баритон, той пее много от песните си в гамата на тенора.
Фреди Меркюри е автор и на една от най-великите песни на "Куин", стояла 9 седмици на първо място в класациите - "Бохемска рапсодия". С неповторимата си артистичност, бляскава визия и талант Фреди става един от символите на миналия век. От необичайния, но магичен музикален съюз между него и испанската оперна певица Монсерат Кабайе пък се ражда прочутата "Барселона", която по-късно става химн на Олимпийските игри през 1992 г.
Куин вдигат летвата на класиката твърде високо, така че малцина могат да я преминат. В края на 70-те години на миналия век Фреди се превръща в идол на милиони фенове. Но това не е изненада за него. Още като безпаричен той студент заявява: "Няма да бъда просто звезда, а ще се превърна в легенда. Дори и да нямам пукнато пени, ще ходя като персийски принц и никой няма да може да ме спре." Той хвърля в ужас публиката, като реже дългата си коса и си пуска атрактивен мустак. Но направо я зашеметява с френетичните си еротични движения по време на концерт. Сексуалните му фантазии вмъкват в шоуто и клиповете на бандата укротители на змии, стриптийзьори, травестити и голи жени.
Фреди е бисексуален. Но преди всичко индо-персиецът е вулкан от музика и звуци, от превъплъщения и таланти, от любов и емоции. И в това е трагедията му! Той не успя да понесе бремето на толкова много талант. Времето му на земята се оказва кратко.
Дрогата става негов партньор. Но големия въпрос, който медиите все по-често му задават, е за неговата сексуална ориентация. Поводите са не само сценичните експлозии на Фреди, но и прескъпите подаръци, които прави, включително суперколи, на любовниците си - мъже и жени.
Гласът на "Куин" влиза в безразборни полови връзки и с двата пола по целия свят. Така хваща и смъртоносната болест СПИН. Както всичко у Фреди, така и сексуалността му е уникална. Официално Мери Остин му е гадже и това непрекъснато е навирано в очите на таблоидите. Приятелството им остава до края. Мери е край смъртното му легло в последните 6 години от живота му. Именно тя се грижи за все по-отпадащия Фреди.
Всъщност, смъртоносната диагноза е поставена още през 1987 година. Но певецът я пази в тайна, не дава никакви интервюта, въпреки атаките на медиите. Външният му вид обаче все повече издава сериозното заболяване.
На 22 ноември 1991 г. Фреди извиква мениджъра на "Куин" Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва следното съобщение за пресата: ‘Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но настъпи моментът приятелите ми и феновете да научат истината. Надявам се всички да се присъедините към лекарите ми в борбата с тази ужасна болест. Личният ми живот винаги е бил много специален за мен. Известен съм, че рядко давам интервюта. Така ще бъде и в бъдеще".
Ден по-късно изявлението е публикувано, а след 24 часа Фреди Меркюри умира от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН-а. Той завещава част от богатството и дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, до днес нейна собственост. Останалия дял оставя на сестра си и на част от домашния си персонал.
Погребалната церемония е по законите на неговата религия - на Зороастър - и молитвите се произнасят на древен език. Само най-близките му знаят къде е разпръснат прахът на Фреди след кремацията. Някои смятат, че е над Женевското езеро. Но не е изключено все още да се съхранява в дома на родителите му. ’
На 20 април 1992 година на лондонския стадион Уембли се състоя концертът The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант. В него взеха участие Джеймс Хартфийлд от Металика, Роджър Долтри от The Hoo, Дзукеро, Пол Йънг, Сийл, Елтън Джон, Джордж Майкъл, Аксел Роуз от Guns and Roses, Робърт Плант от Led Zeppelin , актрисата и певица Лайза Минели, вокалът на Def Leppard - Джо Елиът и още много други.
В памет на Фреди Меркюри през 1995 година швейцарския град Монтрьо, на брега на Женевското езеро, издигната негова статуя.
Творчеството на Фреди Меркюри, обаче, не секва и след смъртта му. През 1995 г. е издаден албумът ‘Made in heaven’ Той съдържа неиздавани студийни записи и импровизации на музиканта и остава начело на класациите с едноименния сингъл няколко седмици. Като един пореден tribute за твореца Фреди Меркюри.
Почивай в мир, Фреди!