Датата е 20 юли 1969 година. След 76-часов полет на космическия кораб  ‘Аполо 11’, тримата  астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин  навлизат в окололунна орбита.  Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул ‘Орел’, който се отделя от кораба и благополучно се ‘прилунява’ в района на Морето на спокойствието.   

На другия ден Армстронг излиза от модула, стъпва на лунната повърхност и изрича  думите’ “Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка за човечеството’.

Още по онова време информационните агенции съобщават на света името  на българина Джон /Иван/ Ночев, който  е с американско гражданство от 1962 година.  В свръхсекретната документация за създаването на спускаемия апарат на Луната е записано и участието на
Ночев в изобретяването му.  Той е главен проектант по космическите изследвания на реактивните двигатели на ‘Аполо’ и изпълнил блестящо поставените му задачи от Американската агенция за изследване на Космоса  - НАСА.

Джон Ночев е изобретил реактивните двигатели на спускаемия апарат, с които е станало плавното кацане на Луната, излитането и успешното скачване с кръжащия около Луната кораб.

При кацанетоа на Луната двете части на модула били свързани с четири болта. А при излитането обратно към кораба ‘Аполо 11’, болтовете били взривени и оттласнали едната половина на ‘Орел’.  Така малката ракета на Ночев  преодоляла лунното привличане и двамата  астронавти Армстронг и Олдрин достигнали до кораба и  скачили ‘модула на Ночев’  с ‘Аполо 11’ .

Какво знаем всъщност за Иван Ночев и за неговия път до Америка?  Ночев е роден на 23 септември 1916 година в Карлово. От малък се увлича от техниката, завършва аероoтдела на механотехническото училище, стажува в завод ‘Арсенал’ в Казанлък и започва работа при брат си в Държавната аеропланна работилница.  Двамата поставят основите на Аеропланната работилница  към летище “Марино поле’ -  Карлово.

През 1942 година Иван Ночев, заедно с други майстори по ремонта на самолети, е изпратен на специализация в Германия. Там той се записва за студент в Берлинската политехника, а по-късно се прехвърля  във Виенския технически университет, където се дипломира като инженер.  Ночев работи на Виенското летище и отново се завръща в България.

След  9-ти септември 1944 година, обаче,  на немския възпитаник Ночев не са гледали с добро око и той  решава да емигрира.  През 1951 година той заминава за Канада и се установява там.  В Канада Ночев работи всичко - от бране на диви ягоди в Торонто до старши инженер на компания.  Не е ясно кой и как открива Иван Ночев, но е известно, че от 1956 година той вече  е в САЩ и се  установява  в Сан Диего.  Там  с работата си той си извоюва завиден авторитет не само в Сан Диего, но и в цяла Калифорния. Американският конгрес удостоява Иван Ночев  с високо отличие за заслугите му към НАСА.

В началото на 1991 година, Ночев съобщава на сестра си Мария в Карлово, че възнамерява през май да посети България.  Но на 13 март, след кратко боледуване, той умира.  На погребението му в Сан Диего    присъстват трима президенти - Картър, Рейгън и Буш-стараши.

Този факт е много показателен за изключителния талант на българина и за неговия принос като водещ ракетен конструктор на НАСА.
Автор: Тони