Шапката може да бъде всякаква - кокетна, фамозна, строга, официална, предизвикателна, абсурдна, важното е тя да допълва тоалета. И в днешно време, едно от предизвикателствата на дизайнерите е да създадат невероятни украшения за глава и да ги назовават шапки. Английската кралица Елизабет Втора пък не прощава на онези, които не спазват правилата, а най-невинното сред тях e липсата на шапка.
Едни и от най-ранните изображения на шапки са намерени в гробниците на египетските фараони. Те са островърхи и вероятно са направени от слама. В Древна Гърция и Рим шапката се е считала за символ на свободата. Тогата тя е приличала на нещо като качулка, нахлупвана на главите на робите, когато ги освобождавaли.
В ранните векове етикетът налага жените да покриват лицата и главите си с воали, забрадки и качулки. Чак в края на 16-ти век на дамите е позволено да се кипрят с шапки, които приличат на носените от царедворците. А един век по-късно модата разделя мъжките и дамските шапки.
В началото на 19-ти век се появява бонето. Към него по-късно се прибавят различни
панделки, тюл, цветя, пера... Отпреди два века са и първите широкополи модели и тези с воалетки, пера, цветя и плодове.
20-ти век настъпва с триумф на накичените с пера и панделки шапки. По това време в култ от свободомислещите жени се издигат смелите къси прически. Те пък изискват и по-семпли модели шапки, с малки обеми и изчистена линия.
След края на Първата световна война настъпва времето на разнообразните стилове и материи. В периода между двете световни войни Ню Йорк се утвърждава като център на шапкарската индустрия. Тогава тенденцията е шапките да са с малка периферия и голямо дъно.
Втората световна война и последвалата след нея криза също оказват влияние върху моделите на шапките. Жените се отказва от лъскавите и претрупани украси, а когато в началото на 50-те години повечето от тях тръгват на работа и се еманципират , започват да обръщат все по-малко внимание на този аксесоар и дори го смятат за ненужен.
Модата на дънките и спортните дрехи не търпи кокетността на шапките. Едва през 80-те години на миналия век дизайнерите отново се сещат за префърцунените капели и връщат интереса към тях, особено на кралските особи.
Днес шапки носят всички. Някои дами, особено такива с по-големи възможности, имат в гардероба си най-различни модели шапки. Но не всички са забележими и оригинални с тях.
Автор: Тони
Едни и от най-ранните изображения на шапки са намерени в гробниците на египетските фараони. Те са островърхи и вероятно са направени от слама. В Древна Гърция и Рим шапката се е считала за символ на свободата. Тогата тя е приличала на нещо като качулка, нахлупвана на главите на робите, когато ги освобождавaли.
В ранните векове етикетът налага жените да покриват лицата и главите си с воали, забрадки и качулки. Чак в края на 16-ти век на дамите е позволено да се кипрят с шапки, които приличат на носените от царедворците. А един век по-късно модата разделя мъжките и дамските шапки.
В началото на 19-ти век се появява бонето. Към него по-късно се прибавят различни
панделки, тюл, цветя, пера... Отпреди два века са и първите широкополи модели и тези с воалетки, пера, цветя и плодове.
20-ти век настъпва с триумф на накичените с пера и панделки шапки. По това време в култ от свободомислещите жени се издигат смелите къси прически. Те пък изискват и по-семпли модели шапки, с малки обеми и изчистена линия.
След края на Първата световна война настъпва времето на разнообразните стилове и материи. В периода между двете световни войни Ню Йорк се утвърждава като център на шапкарската индустрия. Тогава тенденцията е шапките да са с малка периферия и голямо дъно.
Втората световна война и последвалата след нея криза също оказват влияние върху моделите на шапките. Жените се отказва от лъскавите и претрупани украси, а когато в началото на 50-те години повечето от тях тръгват на работа и се еманципират , започват да обръщат все по-малко внимание на този аксесоар и дори го смятат за ненужен.
Модата на дънките и спортните дрехи не търпи кокетността на шапките. Едва през 80-те години на миналия век дизайнерите отново се сещат за префърцунените капели и връщат интереса към тях, особено на кралските особи.
Днес шапки носят всички. Някои дами, особено такива с по-големи възможности, имат в гардероба си най-различни модели шапки. Но не всички са забележими и оригинални с тях.