Древните легенди говорят, че някога хората и животните са имали т. нар. ‘трето око’, което било разположено ту на челото, ту някъде на тила. То помагало на предците ни да виждат на километри наоколо и им позволявало да четат чужди мисли.
Най-удивителното е, че днес съществуват доказателства за наличието на такъв орган у древни представители на животинския свят, към които се отнася и човекът.
Гръбначните животни имат черепна кутия с малък отвор, свързан с епифизата, разположена в самия център на мозъка. Такъв орган бил установен и при влечуги от семейство гущери. Може би и динозаврите са имали ‘трето око’.
Възможно е ‘третото око’ някога да е служело за своего рода хранилище, съдържащо знанията на животното за заобикалящата го среда и би могло да бъде наречено звено, предшестващо появата на разума.
Може също така да се предположи, че и при древните хора ‘третото око’ е било като инструмент, позволяващ им да получават характеристики на неизвестни им процеси и явления. Ако петте сетива не са достатъчни, защо да не се използва и шесто? За това говори и наличието на малка вдлъбнатина в човешкия череп.
Някои хора и днес могат да боравят със своето т. нар. ‘шесто чувство’. Мнозина притежават напълно реални и сериозни паранормални способности, което е в подкрепа на хипотезата за ‘третото око’.
Още през 1980 година изследователи са изказали идеята за т. нар. ‘фантомно око’ - своего рода аналогия с ‘фантомния крайник’. Човек, чийто крайник е ампутиран, продължава по инерция да го усеща. Това се случва и при някои хора, които са изгубили зрението си - те могат да ‘виждат’ устойчиви картини, да усещат наличието на предмети и дори да ги описват в детайли.
Учените считат, че по някакъв начин епифизата се съчетава с човешката душа. Според тях, мозъкът на човека продължава ‘да чувства’ сигналите на ‘третото око’, затова виждаме странни халюцинации, моменти, които никога не са се случвали с нас.
Кой знае, може пък ‘третото око’ да е всъщност нашето подсъзнание?...
Автор: Тони
Най-удивителното е, че днес съществуват доказателства за наличието на такъв орган у древни представители на животинския свят, към които се отнася и човекът.
Гръбначните животни имат черепна кутия с малък отвор, свързан с епифизата, разположена в самия център на мозъка. Такъв орган бил установен и при влечуги от семейство гущери. Може би и динозаврите са имали ‘трето око’.
Възможно е ‘третото око’ някога да е служело за своего рода хранилище, съдържащо знанията на животното за заобикалящата го среда и би могло да бъде наречено звено, предшестващо появата на разума.
Може също така да се предположи, че и при древните хора ‘третото око’ е било като инструмент, позволяващ им да получават характеристики на неизвестни им процеси и явления. Ако петте сетива не са достатъчни, защо да не се използва и шесто? За това говори и наличието на малка вдлъбнатина в човешкия череп.
Някои хора и днес могат да боравят със своето т. нар. ‘шесто чувство’. Мнозина притежават напълно реални и сериозни паранормални способности, което е в подкрепа на хипотезата за ‘третото око’.
Още през 1980 година изследователи са изказали идеята за т. нар. ‘фантомно око’ - своего рода аналогия с ‘фантомния крайник’. Човек, чийто крайник е ампутиран, продължава по инерция да го усеща. Това се случва и при някои хора, които са изгубили зрението си - те могат да ‘виждат’ устойчиви картини, да усещат наличието на предмети и дори да ги описват в детайли.
Учените считат, че по някакъв начин епифизата се съчетава с човешката душа. Според тях, мозъкът на човека продължава ‘да чувства’ сигналите на ‘третото око’, затова виждаме странни халюцинации, моменти, които никога не са се случвали с нас.
Кой знае, може пък ‘третото око’ да е всъщност нашето подсъзнание?...